21. Октомври. 2018год./05:48ч

Напоследък все по-често се поглеждах в огледалото и не разпознавах отражението в него. Бях на 1600 км от България и някъде там, по пътя, се загубих. Усетих, когато това се случи, но отрицанието в мен бе толкова силно, че здравият ми разум не можеше да си проправи път, нито да ме накара да мисля трезво...

(Това ме подсеща за петте етапа на скръбта:

Отричане: "Това не може да се случва на мен";

Гняв: "Защо се случва това? Кой е виновен?";

Договаряне: "Ако това, което се случва на мен, бъде премахнато, в замяна аз ще направя...";

Депресия : "Толкова съм отчаян, че не мога да направя нищо.";

Приемане: "В мир съм каквото и да се случи.")

През годините бях преминавала през някои от етапите, но така и не изживях всичките докрай. В повечето случаи ставаше така, че в даден момент етапът, в който се намирах някакси ми прилягаше; нагаждаше се по мен и състоянието ми, разперваше дългите си ръце и крака и се вкопчваше в тялото ми.

Добре си спомням чувството на безсилие, което изпитвах, но още по-добре си спомням блаженството, което се разливаше в тялото ми, когато оставих емоциите ми да ме залеят. Усещането беше неописуемо. Мислите се блъскаха в главата ми, учестиха се ударите на сърцето ми, дишането също, ръцете ми се разтрепериха, а от устните текна кръв (животът ме беше научил, че в днешно време трябва да прехапваш устни и език за истинските неща, защото именно те ще дадат преднина на другите и ще им позволят да те наранят).

Погледнах се в огледалото и видях непознато лице, студено лице, което като че ли не просто се беше примирило със сблъсъците в живота си, но се и наслаждаваше на обгърналата същността му апатия. Апатия, която се беше превърнала в червенокоса кучка на високи токчета, къса пола и голямо деколте; тежък грим подчертаващ безизразните очи, и ярко червено червило (и червен лак, разбира се), които подсказваха, че единственото, до което ще доведе нощта са алкохол, наркотици и безразборен секс.

Апатия, която беше превзела цялото ми същество и стриктно следваше любовните мъдрости на Уди Алън, а именно: "Искам да изживея следващия си живот наобратно. С появата си разрешаваш проблема със смъртта. След това се събуждаш в старчески дом и започваш да се чувстваш все по-добре с всеки изминал ден. Изхвърлят те, защото си прекалено здрав, за да си там, отиваш да си вземеш пенсията, а на първия си работен ден получаваш златен часовник и ти организират парти. Работиш 40 години, докато не станеш прекалено млад, за да се насладиш на пенсионирането си.

Купонясваш, пиеш алкохол и си живееш охолно, след което започва гимназията. След това идва началното, превръщаш се в дете и си играеш по цял ден. Нямаш никакви отговорности, ставаш бебе и идва време за раждането. След това прекарваш 9 месеца плувайки в условия наподобяващи тези в луксозен спа-център с централно отопление и неограничен рум сервиз. И воала - приключваш като оргазъм!"

В малките часове на нощта, когато буквално изритвах спящото до мен тяло, раненото ми емоционално друго Аз, което въпреки бурите в живота ми копнееше за ласки и нежности ми напомняше, че червенокосата кучка е етап от живота ми, с който трябваше да се справя по един или по друг начин.

И тогава се питах: Любовта побеждава ли в крайна сметка? Колко усилия са необходими и каква помощ трябва да й окажем, за да бъде първа на финала?

- О, млъкни! Ти сама издигна това... Измамно чувство на пиедестал. Сама го нарочи за вечно и непреходно.

- Любовта не е измамна! - извика нежната половина на душата ми. - Любовта винаги се ражда гола и изплашена, и ние сме тези, които трябва да я облечем със...

- Да, да... "Със собствени идеали и да извършваме чудеса от храброст в името на любовта" - изсмя се на свой ред кучката.

- Благодарение на нас то се извисява до върховен тотем, на който с радост бихме се кланяли и служили до края на дните си!

- Бихме?! - изсумтя червенокосата. - Скоро не си ходила на психиатър и не си си пила лекарствата! Забравяш, че никога не трябва да ме причисляваш към тези сектантски... Простотии! Болката, за разлика от любовта, се ражда силна и облечена в сълзи. На всичкото отгоре е издържлива и трудно податлива на чуждо влияние, и съвети...

Натъжих се. Дали краят на жалкото съществуване на болката щеше да се бележи от раждането на нова любов или от победата на старата любов? Ние ли възлагахме големи надежди на това чувство, търсейки го и идеализирайки го през целия си живот? А може би очаквахме повече отколкото бе способна любовта, все пак... Любовта винаги побеждава. Любовта и нейните малки, и големи победи. Това всъщност бяхме ние и нашите качества, усилия, компромиси, идеали, надежди, мечти...

- Виж... - промълви червенокосата кучка най-накрая, - ... Болката просто трябва да си изживее живота... - след което хвана за ръката нежното ми Аз, погледна го с апатичния си поглед, сложи новите обувки, които точно си беше купила и излезе да курволясва.

Дълбоко в себе си обаче и двете ми половини много често искаха да са в приказка на Дисни...