Никой не знае точно кога се е появил клана Гъди Мъди. Със сигурност е било много отдавна. Единственото сигурно (до колкото може да се вярва на нинджи) е, че клана е основан от Баба Гъди Мъди.

Това може да го потвърди всеки Вожд на Клана (както жив така и мъртъв).

Няколко стотин години са минали от началото. Има само едно правило, всъщност три в този мистичен НинджА клан:

1. Остава си таен, без значение какви факсове получава Вожда
2. Вожда се избира всяка година на обща среща
3. Всеки изпълнява желанията на Вожда (за една година)

И покрай това всеки иска да бъде Вожд. И всеки Вожд иска да остави следа…След Себе си!

Най-вече като измисля колко се може по-идиотски девиз!!! Истинска гордост!!! До нас са достигнали няколко интересни опита за интересничене като:

• Напиканото грозде соленичко ще да е

• Когато сереш – Сери! Не мисли!

• Не боли като сърби! Какво се правиш…

Спирам до тук. Предполагам вече добивате представа към какво се е стремял клана в продължение на хилядолетие…

За съжаление всичко това се е провалило само с един Вожд, задържал се около 40 години все на първо място, който прокарал следния девиз, който повече никой не успява да изтрие и до ден днешен…

• Знам какво говоря

• Знам какво искам

• И знам как да го постигна. С усмивка!!!

Трябва да сте наясно вече, че разкриването на таен клан се заплаща с живот. Аз съм готов да се пожертвам за вас…

И да умра от Нинджа от клана. Винаги съм си мечтал за такава смърт! Да Умра от смях!!!

Тяхното тайно оръжие…

Та след това лирично отклонение да се върнем към администрирането на клана. Веднъж годишно обикновено на различни и тайни места преди да се появи смотаната кръчма на Сю на хоризонта, се организираше сбирка на всички налични Нинджи от клана Гъди Мъди, които се събираха да премерят сили. За два дни. На втория оставаха само трима финалисти след гласуване. Един от тях в края на деня биваше провъзгласен за Вожд за една година.

И всички му се покланяха, кълняха се във вярност (до колкото може да се вярва на нинджи), получаваха задачи и купона затваряше кепенци.

Имаше само един критерий. Обективен. Мереха количеството сълзи от смях. Провокирани от тях.

След Баба ГъДи МъДи остана още едно име да съществува вечно в клана – Жмръц.

Той така се нарече и води клана 40 години. И остави най-смотания Девиз (споменат по-горе).

Жмръц избра кръчмата на Сю за свой офис. Там го намираха и всички Нинджи от клана за да докладват за свършеното и да си получат новите задачи, безплатно НиджАнсКо обучение и голяма порция сълзи от смях😊

А кога и защо Жмръц избра дупката на Сю за негово свърталище ще ми разкажеш ТИ мили мой Приятелю!!!

Моля за помощта ти!!! Заплащането е в Сълзи!!! От смях😊

Защото, ние Нинджите от клана ГъДи Мъди за съжаление знаем как да постигнем всичко…

Със смях😊