- Боят ти е малък - изсъска нечий глас край ухото на Патламаков. - беше гласът на Разбойников.
Патламаков се озърна, но освен котаракът Чичо, който беше се излегнал върху дивана и сладко, сладко похъркваше, не се ниждаше никой друг.
Чу се "мяу, мяу" и той отвори очи. Направи два акробатични скока във въздуха и тупна върху краката на Патламаков. Той го хвана за опашката, завъртя го няколко пъти и го върна на предишното му място. " Аха! - сети се той. Значи, ти си било, мое вътрешно гласче! Не ме оставяш на мира. Да, да..."
Преди два дни духовете във фирма "Пеещите петли" бяха възбудени. Някой беше пуснал слух, че той, Патламаков, бил от ония.
- Браво, колега. Пък, аз си мислех, че не си от тях! - беше Разбойников.
В този момент Патламаков притвори очи и замахна във въздуха. Ръката му се стовари върху чистачката, Пепито. Тя също замахна с метлата, която беше в ръката ù. Той залитна и тупна на земята. Когато отвори очи, над главата му Пепито обтриваше лицето му с мокра кърта.
- Какво стан ...