- Боят ти е малък - изсъска нечий глас край ухото на Патламаков. - беше гласът на Разбойников.
Патламаков се озърна, но освен котаракът Чичо, който беше се излегнал върху дивана и сладко, сладко похъркваше, не се ниждаше никой друг.
Чу се "мяу, мяу" и той отвори очи. Направи два акробатични скока във въздуха и тупна върху краката на Патламаков. Той го хвана за опашката, завъртя го няколко пъти и го върна на предишното му място. " Аха! - сети се той. Значи, ти си било, мое вътрешно гласче! Не ме оставяш на мира. Да, да..."
Преди два дни духовете във фирма "Пеещите петли" бяха възбудени. Някой беше пуснал слух, че той, Патламаков, бил от ония.
- Браво, колега. Пък, аз си мислех, че не си от тях! - беше Разбойников.
В този момент Патламаков притвори очи и замахна във въздуха. Ръката му се стовари върху чистачката, Пепито. Тя също замахна с метлата, която беше в ръката ù. Той залитна и тупна на земята. Когато отвори очи, над главата му Пепито обтриваше лицето му с мокра кърта.
- Какво стана, бе колега?- кресна в ушите му Разбойников. - Май са ти много слаби, ангелите?
Патламаков го изгледа с такъв поглед, че косата ти да настръхне. Разбойников отскочи настрани и обърна гръб.
От този ден мълвата се разнесе из цялата фирма. Хората шушукаха, че той, Патламаков, наистина бил от ония. И всички питаха, кои ония, пък и кой беше оня, който го обвиняваше?
Един ден директорът Кантарев излезе пред вратата на стаята си и заяви:
- Моля. Дочух някой неща, които не отговарят на истината. Господин Патламаков е един изключително честен и работлив човек. Не искам да хвалебствам за него. Но кажете, има ли някой, който да се оплаче от него? Да е говорил зад гърба на някого, да се е присмял? А вие като сте го подбрали, направихте го на пух и прах. Ще припадне. Как няма да припадне. Нека при мен да дойде Разбойников! Чакам го в кабинета си! - и той затвори вратата.
Не мина много време и Разбойников почука на вратата на директора.
- Викали сте ме, шефе?
- Как можеш да се обръщаш така към мен? Нямам ли си име?
Разбойников наведе глава и се извини.
- Сега да си дойдем на думата! - продължи Кантарев. Искам да знам, кой ти позволи да говориш така, за колегата си? Човек, който говори нещо, трябва да е сигурен в това. Какви са тия, ония?
- Ами, дочух го от Пепито.
- Аха, така звачи? Чул недочул и хайде, клюката се разнесе. Ами, ако за теб се разнесе тая клюка, а?
- Лоша работа. Дано не се разнесе!
- Е, тогава. Обясни ми, какво значи ония!
- Не знам, господин Кантарев.
- Ето и в това те хванах. Не знаеш, а говориш.
- Виновен съм. Моля, да ме извините, господин директор!
- Че няма да те извиня, няма! Прави благодарение, че съм добър човек и няма да те уволня! Но ще ти отрежа една трета от заплатата за три месеца, да знаеш! Друг път като говориш, да е на място и с доказателство! А сега ми извикай, Пепито!
- Добре, господин директор. Благодаря, че все пак ме оставяте на работа!
- Нали и ти си човек. Имаш жена и деца. Виж го времето!? Просяците са много. А, ти си квалифициран инженер, пък и съм доволен от работата ти, затова те оставям. А сега бягай да я извикаш!
Разбойников излезе с вдигната глава. Олекна му на сърцето. И той забърза да потърси Пепито. Намери я в деловодството. Тъкмо бършеше праха по рафтовете на секцията с документите.
- Пепи, тичай при директора, че те вика!
- Не знаеш ли за какво?
- Хайде, отивай, че те чака!
Пепито изми ръце и излезе навън.
- Вика ли сте ме, господин директор?
- Ела тук, Пепи! И на теб да ти се накарам!
- Защо да ми се карате?
- Какви са тия клюки, дето ги пускаш за Патламаков?
- Това ли било? Кой Ви каза?
- Има ли значение кой ми каза?
- Тогава ще Ви кажа. Чух я от Борито, който го видял с някакъв як бабаитин да се разправя. И реших, че той е от ония, бабаитите.
- Значи такава е била работата? Видяла си го и веднага, че той е такъв. Кой ти даде право да съдиш другите? Кой с кого ще излиза и ще се среща? Може да го е питал за нещо.
- Прав сте, господин директор. Наистина сте прав. А аз си помислих...
- Помислила си и право пусна клюката. В такъв случай, ще получиш наказание. Освобождавам те от работа, но по взаимно съгласие.
- Ама, аз. Моля ви, господин директор!
- Освобождавам те, защото ти непрекъснато всяваш интриги и клюки във фирмата. Това не ти е за първи път. Отдавна, те наблюдавам. И си вземи поука! Този път връщане назад няма! Хайде, подай си молбата!
- Ама, аз, аз, аз...
- Това е. Хайде!
© Мария Герасова Todos los derechos reservados