РАЗМИСЪЛ
Инспекторът я засмука. Тя димеше от удоволствие. Хвана я грубо по средата и почти я прекърши. Толкова бе лека, бяла; вътре топла и мека – като нещо хубаво.
Отпи от уискито и помисли. След това само отпи.
– Този случай ще ме довърши! – каза ядосано и я хвърли в пепелника.
Тя догоря сама, а той през това време взе друга цигара от табакерата.
Не обичаше да прави друго, докато не мисли за останалото.
СЪДБОВНА НОЩ
В съдбовната нощ той беше влюбен, а тя – красива като гугутка. Нощта ги погълна и полицията пое случая: вече две десетилетия ги нямаше.
Времето летеше, но твърде неуспешно летеше: някой бе скършил крилата му и то едва се влачеше по стръмния небесен път на битието.
Инспекторът разбра кой беше строшил крилете на времето и как. Намери чатал в храст и в същото време мисъл раздра нощта. Бе неговата мисъл. Времето падна, омаломощено, и съвсем спря да лети.
– Времето се страхува от мислите – съобщи на себе си инспекторът.
Направи крачка, после друга, накрая започна да формира бя ...