Най-после съдбата му помогна. Той не търсеше помощта ѝ, мразеше я. Но тайно се надяваше да не му пречи в успеха.
Ала тя пречеше. Винаги, когато беше напът да открие сензационно истината там, където другите нищо не виждаха, всичко внезапно се объркваше и инспекторът ставаше за смях. Струваше му се, че дори и полицейските кучета му се подиграват – така разширяваха краищата на устата си.
„Сигурно на това ги учат в разните школи!”, гледаше ги злобно в такива моменти той, знаейки какви усилия се полагат за обучението на полицейските кучета. Няма как да не ги учат и на подигравки. Можеше да се предположи с относителна достоверност, че им влиза в образователната програма.
Реши да провери това. Издебна удобен момент, когато в управлението цареше обичайното следобедно безделие. Дежурният разследващ полицай спеше, както обикновено, полегнал върху бюрото си, арестантите мируваха, а вонята, идеща от отворената врата на тоалетната, бе почти поносима. Знаеше, че в този ден и по това време от светлат ...