Изхвърчало писмо
Скъпи Господин Тролков,
Зимата прави плахи опити – ту влиза, ту излиза, а туй писмо отпреди миналата се плюнчи. А миналата си беше зима. Замръзнаха веригите на пощенската кола и писмото се вкочаняса. И както се случва в живота – забравиш ли да си свършиш работата, един ден тя те намира и те довършва! Моля ви се, недейте така. Това е дребна платформа за иначе колосални творчески натури. Скромни и вдъхновени. От сутрин до мрак. Но разгонената истина е, че няма безплатно лечение. Разголена. Извинявам се. Думи са – и те не са безгрешни. А безпощадна е лъжата, че вие страдате. Страдат те. Затуй и така дращят настървено, а вие идвате, хопа-тропа – аз съм и истината, и пътя! Моля ви се! Три художнички пропяха. И двама прописаха фотожурнализъм по преживяно. И кой плаща сега? – Изкуството, разбира се! Веднага му се отразява на смисъла. То изкуство без смисъл може, но закъде е смисълът без изкуство! Ето например Тинка съвсем коректно е влязла в уикенда на лирическата героиня:
„Над гърбавия ден прелитат птици, а ти си се вторачил в две корици,
докато аз безропотно ти точа пици, ти - на дивана с бира по терлици!“
Обаче след вашия удушаващо прецизен анализ, терлиците станаха чепици, пиците станаха мекици, кориците – лъвици, а птиците – паници! Осиротя красивата домашна романтика. И сега какво? Ошкурена проза, която те напира да грабнеш тигана и да му изправиш гърбицата на тоя ден:
„След гърбавия ден като паници очите си вторачил в три лъвици
на телевизора, а аз въртя мекици и лъскам старите чепици!“
Моля ви се, недейте така! Коя любов не изисква жертви, но с мекиците положението открито върви към тендовагинит! Да не говорим, че цяло движение се затри. Отново Тинка ми идва насреща за цитат:
„Вървя си по асфалта и виждам внезапна светлина (светнало й е!). После светлината изчезва и аз продължавам да вървя (браво, движението е толкова важно в днешно време!). Много е хубаво да вървиш, когато знаеш, че не си се отклонил от шосето (директивно отвсякъде!).“
Върви си жената. Проблем има ли? Няма! А вие – не, та не! Да върви, ама не по шосето. Недейте така – ами ако се изгуби в гората? Наблизо има и ракитак. Едно подхлъзване и край! Ааааааа, вие ще я придружавате. Ааааааа... Тя била сама. И затуй да ходи в гората. Сама! Забравих, с вас. Това е тооооолкова сериозно....! Я ви срещне някой, я не. Я носи ракия, я не. Я почерпи, я не... С две думи – всичкото е на тотализатор! А по асфалта е съвсем друга работата. Па качи те некой, па извози те, ... културна работа. Те таксита тук не минават, но като се обадиш и речеш до Северния полюс и надушват кръв през слушалката. А после си видял и Южния.
Критикувайте, критикувайте, еее, т‘ва да е. Но моля ви – докато луната мине през вашите съзвездия и то станало по икиндия! Думи са това – душа носят! Моля ви се, разпиляхте ги от разтягане, а то лепне и се къса като великденско тесто. Протри се и душата читателска, че не може и не може да си кажете, там каквото сте си решили. Недейте така! Ние се спукваме да изтворим всичко дето фърчи, а вие само едни и същи имена дъвчите. Чиста реклама! Дъвчайте разнообрано. Какво им е на тези, които не стават. Те не заслужават ли да им светне и на тях малко пред очите, ама-ха! Името си не пиша. На днешно време по първата буква ти вадят хороскопа от времето на инките до Христофор Колумб. Току-виж, с тая добронамерена прозорливост, може и бъдещето да довтаса. И тогава? Къде отиде тайното послание на духа, а?!
… Затвори и ти тая врата, Туркензев – изфръ́каха сите ли́сти. После въздушното направление било сгрешено. За кога пак да се напиням, то и пощальонката не минава в неделя.
Свързани произведения
Comments
-
Силве, благодаря ти. За тръпчивата усмивка!
-
Мария е права, Краси, имаш си собствен почерк. Маршируват думите и са с тръпчив хумор! Харес - ах! 🙂
-
Ех, де да имах и аз някакъв стил - къде е Вергилийй, къде съм аз. Благодаря, Мария - от твойте уста във Вергилиевите уши
. Развалиха ги тия дъвки, Роси, а навремето какви балони ставаха от тях, а И точките, и запетайките, и трите усмивки ми подействаха добре Мерси, Вальо. -
Не мога да не те поздравя за прозаичния прощъпулник в сайта! Типично в твой стил и съвсем по вергилиевски., как го постигна, не знам 😁. Сериозно, много ми хареса. Поздравления!
-
Лепнат, лепнат тия думи, Краси! Като дъвка на подметка са. Уж добронамерено критични, а се те дърпат към асфалта.🙂 Беше удоволствие да прочета!
-
😊 Направо спрях да мисля, като стигнах до готвач. Всъщност замислих се, какво крие многоточието, но това са само три точки.
-
O, да Вальо - лекар, зъболекар, личен шофьор, масажист, иконом, чистач, готвач, боклукчия... в който и сървиз да се включиш... just don't send me the bill. Радвам се, че размишляваш.
-
Красимира, ти сигурна ли си, че нямаш нужда от лекар?! 🤔
Туй с мекиците, пиците и терлиците ме доведе до размисъл... И то какъв... Пощенско-поетично-философски. -
Митко, може и такова животно да е, благодаря ти! Със сигурост не съм искала да натъжа никой, Катя, Петър, Таня...въпросите ме вълнуват, отговорите - всеки според своя си аршин и подготовка. Тролчовци много, но Туркензев е един - отвори ли вратата по никое време и .. събирай, Наде - с ресет и вино, то с любов всеки може. Дъвчам, Вили - мекици, люти чушки...,сълзите трябва да те загреят от смях, иначе какви сълзи са. Иринче, дръж се естествено, нищо не ти се разбира Това си е моя начин да остана сериозна, когата става въпрос за несериозни неща За много години, Бъч! Да ти е леко перото! Генек, минах ли в трети клас... Деа!
-
Краси!
-
Тролков произнесе ли се по това донесение или си затрая достопочтено?
За много години, Краси! Бъди винаги много здрава, а и сатирична понякога - но само в случай на остра нужда. -
Това си е фейлетон отвсякъде и носи всички признаци на сатирата. Много умело и талантливо написан.
-
Ааа Катя,..чета, няма да плача, макар че е малко тъжничко
-
Ох, хем ме разсмя, хем замисли. Благодаря ти!
-
Четеш и се чудиш да се смееш ли или да плачеш. 🤔😄😭
-
Мина на проза? Успешно...
-
"Дъвчайте разнообразно"....ха ха!!!
-
Ако пък разбрах нещо Тинка да ме кръстят! Само дето ми се приядоха мекици по никое време. Ако може едни мекици да ми изпържите, веднага ви правя пет звезди
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
