Скъпи Господин Тролков,
Зимата прави плахи опити – ту влиза, ту излиза, а туй писмо отпреди миналата се плюнчи. А миналата си беше зима. Замръзнаха веригите на пощенската кола и писмото се вкочаняса. И както се случва в живота – забравиш ли да си свършиш работата, един ден тя те намира и те довършва! Моля ви се, недейте така. Това е дребна платформа за иначе колосални творчески натури. Скромни и вдъхновени. От сутрин до мрак. Но разгонената истина е, че няма безплатно лечение. Разголена. Извинявам се. Думи са – и те не са безгрешни. А безпощадна е лъжата, че вие страдате. Страдат те. Затуй и така дращят настървено, а вие идвате, хопа-тропа – аз съм и истината, и пътя! Моля ви се! Три художнички пропяха. И двама прописаха фотожурнализъм по преживяно. И кой плаща сега? – Изкуството, разбира се! Веднага му се отразява на смисъла. То изкуство без смисъл може, но закъде е смисълът без изкуство! Ето например Тинка съвсем коректно е влязла в уикенда на лирическата героиня:
„Над гърбавия ден п ...