2 min reading
От това, което и причини Ивайло, тя не почувства нищо друго, освен болка. След като всичко свърши, тя продължи да лежи около час и половина на студения под, сгушена на кълбо. Нямаше, нямаше кой да и помогне, кой да я утеши и да я прегърне. Анна погледна към часовника, който висеше от тавана. Той бе доста стар, голям и целият в прах, дори стъклото му бе счупено, но все още работеше. Стрелките му показваха 10: 20. Беше закъсняла, родителите и сигурно вече се притесняваха. Анна притисна силно корема си и се сви още повече. Сълзите се стичаха бавно по лицето и, в главата и се повтаряше само този момент и тя не можеше да се отърве от него. Запя си тихичко една песничка:
‘'Блести, блести звездичке,
кажи ми как те наричат.
Високо, високо е небето
Светиш...''
Не успя да продължи, сълзите и се спираха гърлото и и я задушаваха. За момент усети, че не може да диша. Опита се да се изправи, като се подпря на рафта с цветята. Едва-едва отделяше краката си от земята, защото изпитваше непоносима, неоп ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up