- Не мисля, че добре си обмислил желанието си. Ако изпълня това, което искаш, ще се изненадаш от последиците.
- Така ли? Аз съм този, който желае, а ти си изпълнителят на желания. Нещата са прости, а ти ги усложняваш. Затова повтарям: моето желание е да притежавам абсолютно знание. Искам когато възникне у мен въпрос, да мога в същия момент да си дам отговор. Категоричен, непоколебим, лишен от съмнения.
- Чувал ли си за туморът на знанието? Мисля, че не си чувал. Иначе щеше да стоиш далеч от едно такова желание.
- Виждам, че едва ли си този, за когото се представяш. Вместо изпълнение на желания, ти ми поднасяш думички. Какъв е този тумор?
- Знанието е сграда, тя може да бъде крепост, а може да бъде и сламена колиба.
- Да, но аз си я представям като дворец. Или по-добре, знанието, което искам от теб, трябва да бъде хазна. Точно така, един дворец превърнат в хазна.
- Знанието може да бъде и дворец, превърнат в хазна, но няма никакво значение как изглежда знанието.
- Затова искам да е хазн ...