- Не мисля, че добре си обмислил желанието си. Ако изпълня това, което искаш, ще се изненадаш от последиците.
- Така ли? Аз съм този, който желае, а ти си изпълнителят на желания. Нещата са прости, а ти ги усложняваш. Затова повтарям: моето желание е да притежавам абсолютно знание. Искам когато възникне у мен въпрос, да мога в същия момент да си дам отговор. Категоричен, непоколебим, лишен от съмнения.
- Чувал ли си за туморът на знанието? Мисля, че не си чувал. Иначе щеше да стоиш далеч от едно такова желание.
- Виждам, че едва ли си този, за когото се представяш. Вместо изпълнение на желания, ти ми поднасяш думички. Какъв е този тумор?
- Знанието е сграда, тя може да бъде крепост, а може да бъде и сламена колиба.
- Да, но аз си я представям като дворец. Или по-добре, знанието, което искам от теб, трябва да бъде хазна. Точно така, един дворец превърнат в хазна.
- Знанието може да бъде и дворец, превърнат в хазна, но няма никакво значение как изглежда знанието.
- Затова искам да е хазна, дай ми знание с безкрайно съдържание.
- Също не е от значение и съдържанието на едно знание.
- Я виж ти? А кое тогава е от значение? Може би неспособността ти да изпълняваш някои желания?
- Едно знание има лице, има и сърце, но не те са важни. Важен е туморът на знанието.
- Ето пак! Май не разбираш, аз не желая тумор, искам абсолютно знание.
- Всеки въпрос съдържа в себе си тайнство, всеки отговор е ключ към това тайнство.
- Дай ми този ключ!
- Отговорът, особено верният отговор, е винаги ефикасен ключ за тайнството на въпроса. Но ефикасността на този ключ е, че не разбулва тайнството, а го заключва повторно.
- Изпълнителю на желания, отговорите са ключове, а не катинари. Дай ми моето абсолютно знание.
- Ключът, който искаш е туморът на знанието. Както и да превърташ ключът на своето знание, той заключва.
- Това не може да бъде вярно!
- Знанието е сграда, която може да е крепост, но може и да е сламена колиба. Туморът на знанието е способността да разрушиш тази сграда. И сега ще изпълня желанието ти да притежаваш своето абсолютно знание. Ще трябва да те обдаря с туморът на знанието.
- Но аз не го искам!
- Знам, но ти точно това пожела…
© Едуард Кехецикян Всички права запазени
Да вземем пример от пепеляшка, тя иска от феята, но иска и получава с мяра. Но има хора, които не се прибират, щом чуят звъна на дванадесетия час. И каляските бързо се превръщат в най-ужасните тикви.