3 июл. 2007 г., 14:14

Желание 

  Проза
1009 0 5
3 мин за четене

- Не мисля, че добре си обмислил желанието си. Ако изпълня това, което искаш, ще се изненадаш от последиците.

- Така ли? Аз съм този, който желае, а ти си изпълнителят на желания. Нещата са прости, а ти  ги усложняваш. Затова повтарям: моето желание е да притежавам абсолютно знание. Искам когато възникне у мен въпрос, да мога в същия момент да си дам отговор. Категоричен, непоколебим, лишен от съмнения.

- Чувал ли си за туморът на знанието? Мисля, че не си чувал. Иначе щеше да стоиш далеч от едно такова желание.

- Виждам, че едва ли си този, за когото се представяш. Вместо изпълнение на желания, ти ми поднасяш думички. Какъв е този тумор?

- Знанието е сграда, тя може да бъде крепост, а може да бъде и сламена колиба.

- Да, но аз си я представям като дворец. Или по-добре, знанието, което искам от теб, трябва да бъде хазна. Точно така, един дворец превърнат в хазна.

- Знанието може да бъде и дворец, превърнат в хазна, но няма никакво значение как изглежда знанието.

- Затова искам да е хазна, дай ми знание с безкрайно съдържание.

- Също не е от значение и съдържанието на едно знание.

- Я виж ти? А кое тогава е от значение? Може би неспособността ти да изпълняваш някои желания?

- Едно знание има лице, има и сърце, но не те са важни. Важен е туморът на знанието.

- Ето пак! Май не разбираш, аз не желая тумор, искам абсолютно знание.

- Всеки въпрос съдържа в себе си тайнство, всеки отговор е ключ към това тайнство.

- Дай ми този ключ!

- Отговорът, особено верният отговор, е винаги ефикасен ключ за тайнството на въпроса. Но ефикасността на този ключ е, че не разбулва тайнството, а го заключва повторно.

- Изпълнителю на желания, отговорите са ключове, а не катинари. Дай ми моето абсолютно знание.

- Ключът, който искаш е туморът на знанието. Както и да превърташ ключът на своето знание, той заключва.

- Това не може да бъде вярно!

- Знанието е сграда, която може да е крепост, но може и да е сламена колиба. Туморът на знанието е способността да разрушиш тази сграда. И сега ще изпълня желанието ти да притежаваш своето абсолютно знание. Ще трябва да те обдаря с туморът на знанието.

- Но аз не го искам!

- Знам, но ти точно това пожела…

         

© Едуард Кехецикян Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Според мен същинската вреда е в онова желание-за-знание, което иска да присвои знанието, все едно е вещ (инструмент), все едно с него се служи, както се служи с чук. Това желание е тумор, който разяжда човек отвътре.

    Да вземем пример от пепеляшка, тя иска от феята, но иска и получава с мяра. Но има хора, които не се прибират, щом чуят звъна на дванадесетия час. И каляските бързо се превръщат в най-ужасните тикви.

  • "Няма по естествен стремеж от стремежа към знание!"
    За съжаление не ни е дадено абсолютното знание,защото ако днешният човек знаеше всичко,то той щеше да използва това си умение да вреди на другите...,вместо да използва наученото за добри дела.
  • Отговорите са опасно нещо. И то не защото ще ни кажат непознати и може би страшни неща, а защото ни пристрастяват към разбирането, че вече-знаем. Най-често да отключиш вратата към една стая е да се заключиш за тайнството на тая стая.

    Чак в мноооого напреднал стадий не съм, въпреки някои метастази. Благодаря!
  • Трябва да си в моооого напреднал стадии, за да напишеш това.
    Благодаря, Чезале.Поздрав и 6!
  • Хубаво написано. Съгласна съм с това, че за знанието е необходим ефикасен ключ, но че с намирането на отговора, тайнството не се разбулва, а се заключва повторно!
Предложения
: ??:??