11 мин reading
Глава двадесет и първа
За женското царство, за приятелите и враговете, за проблемите човешки с жените
В къщи имам жена, три дъщери, тъща и стар автомобил. Плюс заекващ съсед, който държи всяка вечер на вратата да ми изясни проблемите на световната и в частност родната политика. Така че съм далеч от ония, дето сами разговарят, а никой не им отговаря. Де така да мълчаха и моите амазонки! Жена ми, например, има ужасно лоша памет – всичко помни. Вече двадесет години ми натяква как при подписването казала: „Ах, любов моя /това съм аз в онзи момент/, сега ще бъдем заедно цял живот!”. Пък аз лекомислено съм отвърнал: „Ти пък – все най-лошото мислиш… ”.
Така е – болестта ми е в предните зъби, които не се затварят навреме. Онзи ден жена ми посочи някакво мокро петно пред банята и каза: „Трябва да купим нови чехли на мама, направо ходи боса”. Аз веднага рекох: „Как ще е майка ти – това е човешка следа”. И след това не ми говори, слава Богу, чак до вечерта. Но иначе ме обича – не може без мен. Вч ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up
Напомням - романът не е сегашен, та премиерът, например, е друг.
За четене - https://genekinfoblog.wordpress.com/