Временен финал – за туй-онуй, като за „довиждане”
Та, викам аз, хайде малко да се разделим, да си починем. Защото цененото днес изкуство е това, което те отвежда далеч-далеч от реалността. Пък аз – какво? Занимавам ви с Митето, с Ванката, с кака Дана…Абе, изобщо – показвам ви хора и случки, които са около вас. И няма как да избягате от тях.
Поради което ще ви дам малко отдих. И без това сме заети хора. Смятаме, броим, прибавяме /при добър късмет/, изваждаме /при кофти/, че и делим /да не дава Господ!/. Пазар! Пазарната икономика се превърна в морал на нашето време. Алъш - веришът стана основа на живота. Стоково-паричните отношения са водещи в бита, в занаята, при жените, в любовта... И най-вече в политиката.
Ето - идват избори. От всички медийни рупори ме заливат с покани, поръки, закани, упреци, искания да гласувам. На всяка цена. За някого. Когото си избера. Но трябва. Мое задължение като гражданин.
Е, добре! Но да пренесем нещата в стоково-парична пазарна област. И да видим абсурда ...