Временен финал – за туй-онуй, като за „довиждане”

Та, викам аз, хайде малко да се разделим, да си починем. Защото цененото днес изкуство е това, което те отвежда далеч-далеч от реалността. Пък аз – какво? Занимавам ви с Митето, с Ванката, с кака Дана…Абе, изобщо – показвам ви хора и случки, които са около вас. И няма как да избягате от тях.

Поради което ще ви дам малко отдих. И без това сме заети хора. Смятаме, броим, прибавяме /при добър късмет/, изваждаме /при кофти/, че и делим /да не дава Господ!/. Пазар! Пазарната икономика се превърна в морал на нашето време. Алъш - веришът стана основа на живота. Стоково-паричните отношения са водещи в бита, в занаята, при жените, в любовта... И най-вече в политиката.

Ето - идват избори. От всички медийни рупори ме заливат с покани, поръки, закани, упреци, искания да гласувам. На всяка цена. За някого. Когото си избера. Но трябва. Мое задължение като гражданин.

Е, добре! Но да пренесем нещата в стоково-парична пазарна област. И да видим абсурда на изборите без избор. Като че минаваш покрай квартална бакалийка-гаражче, надникваш и продавачът започва да те дърпа за дрехата. Длъжен си бил, като живееш в квартала, да купиш нещо. Каквото и да е. Което си избереш, независимо че не ти допаднат нито стоките, нито гаражчето, нито нахалният продавач. Пък и от изложеното нямаш нужда. Трябва ти качествена и полезна стока. Каквато не намираш в магазинчето. Поне засега. И му препоръчваш тая енергия да вложи другаде - например да намери стока, която ще се котира на пазара. Битовия, гаражния, политическия.

А в момента нашите кандидати (нашите ли?) се държат като такива продавачи. Един ти се усмихва, въвлича те в дискусия, в която сам си говори, опонира, побеждава, хвали ти възможностите си. На теб ти се иска да му кажеш, че досега нищо свястно не е показал в магазинчето си, че рекламата не е всичко, а трябва и стока, че... Дори търсиш начин да го запиташ - като как така на витрината му са изложени крадени стоки, но той бързо те оборва. Стоките не били негови, изложителят ги бил сложил тайно от крадеца, продавачът нищо не знаел, въпреки че получил дивидентите от рекламата, а ти трябва нему да вярваш, а не на оня конкурентната лавка...

С внезапно цепеща се глава му избягваш, но те прихваща "оня". И ти обяснява, че на квартала е нужен не какъв да е, а силен бакалин, че само той ще ти уреди тих, мирен, сит живот, ако купуваш от него и му платиш с доверието си, че и куче ще ти подари.

Едва изтръгнал се от него, сграбчва те комшията му и ти заявява, че ето, ти си беден човек, всички те грабят, но той е решил да ти помогне, като ти даде възможност срещу доверието си и от него да пазаруваш и нему да плащаш. Ти поглеждаш вътре, изкоментирваш едно: "Абе, ти по-добре си подреди магазинчето, чe я виж как мишки се гонят из него, а дечурлигата ти се карат и цепят!", пък продължаваш из кварталното пазарче. Където те награбва нервна лелка, обясняваща ти колко много я умее тая пуста търговия, ама не щат да купуват от нея, та да им покаже де зимуват раците... Едва изтръгнал се от езика й, чичко някакъв те заговорва и те мами в лавката си, пълна с мухи, а до нея партиен бродяга десета година песни вие на китарен съпровод, но кой ли го чува...

Разбрал,че няма свястна стока на тоя пазар, нито можещ продавач, отиваш вкъщи, сипваш една ракийка, нарязваш салатка и спокойно гледаш суетата хорска.

Пазарна демокрация!

Довиждане! До някой ден! Другаде…