Камината
Не ще! Не ще и не ще!
Защо се подлъгах по тоя моя… Камина, вика, като по филмите… И аз – добре, купувай!
Е, нямаше как да зидаме в апартамента, ама купи той печка от тоя тип. Метална камина. На дърва. Чисти, зарежда, пали… Той – нали затова го взех. И аз – с чаша червено, върху дебелите възглавници… Наистина – като на кино.
Само че се наложи да пътува мъжът ми и аз трябваше да се оправям сама. Е, добре – изчистих пепелта. То дървата малко оставят, лесно се маха. После сложих нови дърва,от ония, дебелите цепеници, които така хубаво изглеждат на снимките, и драснах клечката кибрит.
Не ще!!!
Не гори…
Пуснах си климатика, с него проблеми нямам. Дистанционните ги владея като майстор.
Прибра се той и взе да се смее. Камината не се палела с едно дърво, ами трябвало малко хартия, трески, подпалки, чак после дебелия дънер се слагал…
Бре! Той ще ми каже! Аз колко филми съм гледала… Тя и той… Замък… Зала… Той драсва нещо, поднася към дърветата в камината и всичко лумва. Без хартии, без подпалки…
А тоя… Тоя ме ядосва. „Като на кино“, вика и пак се смее…
Все знаел той…
Аз не съм от село - де да съм се занимавала с печки и дърва… Ние сме от града, цивилизовани хора. Все с електричество сме се отоплявали. И добре съм научена – щрак с ключа, токът тръгва, реотаните се зачервяват, става топло.
Защо пък в камината да е другояче?
Оня ден ми стана топло, затворих разните дупки по печката – да не грее толкова. Тя пък – напук на мен! – угаснала? Как така? Мъжът ми обяснява глупости – нещо кислород трябвало за горенето, да не съм прекъсвала достъпа му, така съм угасявала…
Да, бе… А на електрическата печка кислород не й ли трябва? Тя защо гори – даже когато съм затворила вратата на стаята?
Не може така – аз едно си представям, пък то друго става. Напук на мен го правят… И той, и камината…
Но ще ме ядосат те. И той ще го отнесе. Заслужено. Защото много взе да знае. Оня ден отива на пазар. Давам му 20 лева и му напомням – искам ресто после. Носи разни неща, ресто не дава. Проверявам както обикновено касовите бележки – даже повече похарчил, отколкото му дадох. Отде тия пари? Ми… Имал малко… Така – за джоб-парасъ, за мъжки нужди, едно кафе да изпие…
Кафе ли? Ще дава пари в разни кръчми, а може тук да си го направи и пие у дома ми. Даже приятелките ми се възмутиха, когато им го разказах в нашата пицария. Та дори по още едно вино викнахме – за успокоение…
Ей, не разбра тоя – всички ни пари са общи, трябва да зная за какво отиват. А нашите пари са мои. И не е негова работа да си пести. Щото на залъка ми посяга…
Ух…
Пак стана топло… Ще взема да затворя тия дупки на печката. Ще потрае малко тоя огън, като ми потрябва – ще натисна ключа и ще го пусна пак…
Аз един мъж дресирах, та огънят ли ще ме опари…
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Горкият!
-
Разбира се!
-
Благодаря, Денице!
Дресираш го? -
Ех, колко са хубави камините. Размечтах се и ще хвана да поискам на мъжа ми
-
Вярно е.
-
Благодаря, Силвия!
Бая дресьори са пострадали от дресирани лъвове. -
А дресировката при лъвовете, понякога дава лоши резултати, особено пред незапалена камина. Бъди лъв от джунглата, не от цирка и всичко ще е природно и естествено. Поздравления за написаното, Георги.
-
Благодаря, Гавраиле!
Но не е ли най-добре да живеят заедно, в разбирателство, а не с дресировки?
П.П. Ама съм мечтател... -
Георги,разбрах че цялата работа е в дресировката.А бе що не вземе този мъж да си дресира жената.И на камината ще и олекне.
-
Леската става за кошници. Яка е.
-
знам и тая мешка, и цепеницата мешка, щото като дете съм живяла зимата в къща с печка на дърва
а леска е цепеница от лешниково дърво, и тя мокра държи по сумати часове -
Пепи, не помниш ли от казармата...
А, извинявай, ти не си имала това щастие.
МешкА в казармата е голямата войнишка торба. -
докато оправим грешката, и ще запалим мешката!
(мешка - мокра цепеница от мешка - май от дъб, тн, и мешово дърво, по цяла нощ държи огъня -
Грешката е техническа. Ботурът си е ботур.-
Око да пипне - не е врачански девиз. Това е лозунг, под който водехме мацки на кино. -
За мене си е верна грешката, Пепи, като недовиждам, а иначе...И моят мобилен веднъж благодари с: "Благоевград Ви!" Като е по-умен от притежателката си.
-
"Око да пипне, ръка да види. Натуралното!" - е написал в коментара си, за това го бъзикам! грешката е разбираема за 21-ви век - на дигиталните технологии
-
Лотури? Аз ги знам ботури. И за дърво и за някои индивиди...А "Око да види, ръка да пипне", е врачански девиз, като емблемата на СБХ.
-
Благодаря, Ангелче!
Руса, а... -
Благодаря, Красе!
-
Електрическата по-добре за такива случаи. Обаче пък каква камина е това, ако не изпука някое дърво...
-
е да де - "Око да пипне, ръка да види." 😅! грешката е правилна, точно в духа на "ама вие в кой век живеете!"
-
Благодаря, Пепи!
Но - това прилича повече на пуберите. Пускаш порно на екрана и...
Аз съм ретроград. Око да пипне, ръка да види. Натуралното! -
В кой век живеете?
Слагаш си един скрий на компа каквато камина искаш, хем да гори, хем и да пращи, пускаш си парното и пей сърце!
и на цялата стена фототапет може да си сложиш - зимата камина, лятото Хаваи - кой каквото си желае! -
Благодаря, Надя, Мариана, ДПП, Юри!
Цпенци ли?
По нашенско викат лотури - твърди, дебели дънери, можещи да счупят и брадва...
Ама пък горят като фойерверки. -
"Не си ли е то да го дресираш..." - както казваше и една позната
От ей такива жени си страдаме и ни слагат всички в кюпа с цепениците -
Опасни са тея камини (жени)! 😋
-
Познато...След като n пъти се вмирисвах на пушена хамсия и ремонт, посред зима, спец станах...Едно дърво и пред царя не гори...И това научих...Сега ми е смешно, но не ми беше, вярвай ми! А климатикът "бие", през джоба...Та...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
