Не ще! Не ще и не ще!
Защо се подлъгах по тоя моя… Камина, вика, като по филмите… И аз – добре, купувай!
Е, нямаше как да зидаме в апартамента, ама купи той печка от тоя тип. Метална камина. На дърва. Чисти, зарежда, пали… Той – нали затова го взех. И аз – с чаша червено, върху дебелите възглавници… Наистина – като на кино.
Само че се наложи да пътува мъжът ми и аз трябваше да се оправям сама. Е, добре – изчистих пепелта. То дървата малко оставят, лесно се маха. После сложих нови дърва,от ония, дебелите цепеници, които така хубаво изглеждат на снимките, и драснах клечката кибрит.
Не ще!!!
Не гори…
Пуснах си климатика, с него проблеми нямам. Дистанционните ги владея като майстор.
Прибра се той и взе да се смее. Камината не се палела с едно дърво, ами трябвало малко хартия, трески, подпалки, чак после дебелия дънер се слагал…
Бре! Той ще ми каже! Аз колко филми съм гледала… Тя и той… Замък… Зала… Той драсва нещо, поднася към дърветата в камината и всичко лумва. Без хартии, без подпалки…
...