КЕКС
Ако ям кекс, ще напълнея. Жените ще отвръщат поглед от мен. Няма да мога да ги ухажвам, не ще се радвам на удоволствието да ги целувам, да ги прегръщам и да изпитвам невероятното усещане, че нещата ще се задълбочат по един достатъчно убедителен начин.
Хубаво нещо са жените.
И кексът си го бива.
Ако изям още едно парче, ще напълнея още повече. Побегнат ли обаче от мен жените, няма да мога да ги настигна, тлъстините ще ми пречат. Еле пък ако легнат под мен, хич дори няма да мога да ги прегърна, коремът е просто плондер, когато не служи за пояс в морето. Ако понеча да ги целуна, няма да достигна устните им, бузите ще са преграда. Лошо.
А жените са така красиви и съблазнителни.
Като кекс.
Третото парче е тъй вкусно, че ти идва да се разлееш като бяла глазура. Като захарен памук да се разтопиш, като сладолед да потечеш върху гърдите на стройна хубавица и после да...
Не мога повече!
Ставам от шезлонга, не съм ял нищо един месец преди да дойда на морето, тук съм вече цяла седмица и не съм докосвал нищо освен диня, дори безплатната закуска в хотела пренебрегвам, което си е чиста загуба. Ребрата ми се броят, вие ми се свят, толкова съм слаб и хърбав, че ако подухне малко по-силно, бризът ще ме вдигне, ще си играе с тялото ми, а после ще ме захвърли, където си поиска. Така правят някои бризове, чувал съм за тях.
Но не беше бриз. Една тлъста блондинка минаваше наблизо, спъна се не знам в какво, вероятно в дебелата си сянка, заклатушка се като сумист и падна върху мен; гърдите се залепиха върху гърба ми, целият ми въздух изкочи, изпръхтях като пробит балон. Момичето, което нямаше възраст поради обема си, опита да стане, но всъщност се обръщаше и местеше мен, а не себе си. Проговори нещо на древнокитайски, но аз я разбрах, очевидно се опитваше да поднесе извинения за инвазията. Зъбите й бяха развалени, сигурно е яла много кекс, тежеше ужасно и ме гледаше мило през тънките процепи на очите си.
Докато се въргаляше върху ми, усетих болезнено, че не всички жени са красиви и съблазнителни. Тя се отказа да стане от мен, въпреки че изпъкналите ми кости се впиваха в меките й възглавници, обърна се и се зарови в пясъка по корем. Стори ми се, че тази поза е неудобна за нея, защото се засили, зарита и се обърна по гръб. Пак се усмихна. Започвахме да се опознаваме.
Хубаво нещо са жените. Можеш да откриеш по нещо очарователно у всяка от тях, независимо от обстоятелствата. Аз започнах да изследвам буците мас и дълбоките ждрела между тях, каньони, по които погледът ми се спускаше и стигаше чак до издълбаните от потта корита, където бръчки и стрии се сливаха в едно и правеха мрежа. Интересно тяло, жадно, набраздено, прилича на земна кора.
Мисля, че и тя ме хареса, защото протегна ръката си, но не така, както се здрависват приятели. Просто ми поднесе опакото, сякаш ме канеше на валс, аз го поех, целунах я нежно, замириса ми на кекс, топъл и пухкав. Почувствах се добре.
Най-после да си намеря момиче и аз! Ще го изям!
© Владимир Георгиев All rights reserved.