Дрипава циганка обикаляше селото и просеше милостиня. Облечена беше с няколко ката дрехи, та да не мръзне в това студено мартенско утро. Гологлава беше, което караше жените да я имат за гювендия, дето не се свени да се показва пред мъжете им. С двете си ръце държеше момче и момиче на не повече от шест годинки. От различни бащи гаче бяха, щото прилика помежду им нямаше. И те бяха с мърляви дрешки, некъпани и от нослетата им се стичаха сополи. Ала очите им бяха големи и жални като на телета, които чакаха някой да ги нахрани. Майката знаеше, че трудно някой би ѝ дал пари в туй село. То не беше като онова, където ходи преди месец, отвъд Балкана. Там получи цели пет гроша от жената на ковача, която беше бездетна и сърцето ѝ се умили при вида на гладните деца, дето циганката водеше със себе си. От тука, тя можеше да получи мляко, яйца, сирене и малко сушено месо. Ама и туй щеше да стигне, та да изкарат седмицата без да гладуват.
Подир обед беше, когато циганката потропа на портата на Гайтанд ...