Само след един ден и се усети едно раздвижване в резервата. Лай на гончета и на глухо ръмжене изостри вниманието на лейтенант Генчо Турсунов. Той хладнокръвно обходи постовете, които сам беше назначил и на денонощие сменяше войниците, като не жалеше преди всичко себе си, защото не допусна да разчита на случайността. Все пак имаше обещанието на командването, щом всичко приключи без ексцесии да предложи личния състав на подразделението, по негово усмотрение за награда от три до пет дни отпуск! Войниците знаеха това и безупречно изпълняваха заповедите на лейтенанта.
Денят се случи ветровит, което помагаше на войниците и командира им да чуват добре суетнята на ловджиите, които явно ползваха надзирателите от Ормана за водачи на кучетата,защото лейтенант Турсунов видя за миг,че един доберман едва ли не тътреше водача си...
"Тези са луди за връзване! "Кой им разрешава да ловуват с такива свирепи чудовища, които са хит сред любителите на бойни кучета и биват ползвани за незаконни боеве със зал ...