Само след един ден и се усети едно раздвижване в резервата. Лай на гончета и на глухо ръмжене изостри вниманието на лейтенант Генчо Турсунов. Той хладнокръвно обходи постовете, които сам беше назначил и на денонощие сменяше войниците, като не жалеше преди всичко себе си, защото не допусна да разчита на случайността. Все пак имаше обещанието на командването, щом всичко приключи без ексцесии да предложи личния състав на подразделението, по негово усмотрение за награда от три до пет дни отпуск! Войниците знаеха това и безупречно изпълняваха заповедите на лейтенанта.
Денят се случи ветровит, което помагаше на войниците и командира им да чуват добре суетнята на ловджиите, които явно ползваха надзирателите от Ормана за водачи на кучетата,защото лейтенант Турсунов видя за миг,че един доберман едва ли не тътреше водача си...
"Тези са луди за връзване! "Кой им разрешава да ловуват с такива свирепи чудовища, които са хит сред любителите на бойни кучета и биват ползвани за незаконни боеве със залагания!
Всъщност Генчо Турсунов нямаше представа, че тези песове са конфискувани именно от такива любители и стояха "под арест" в кучкарника на милицията, като веществено доказателство срещу нарушителите на този "хазартен спорт" с живота на обучените за целта кучета, които се биеха до смърт с другите себеподобни "гладиатори" на предварително уредено потайно място. Местните ченгета знаеха за тези залагания, защото имаха информатори сред организаторите, но предпочитаха да получат "комисионна", отколкото да се намесват.Е,понякога, ако някой от играчите се "разсее" и забави "вноската", биваше санкциониран, като му вземаха "бойците" и ги държаха в кучкарника,докато нарушителите възстановят "лиценза" си! Явно големците от София бяха дошли на лов за диви свине, елени и сърни, защото пусията вдигна на главата си цялата фауна на иначе спокойния резерват.
Скоро след това първите изстрели събориха клоните недалеч от обозначените със знаменца постове на военните...
За всеки случай лейтенант Турсунов носеше ракетен сигнален пистолет,но реши да разчита на умението на надзирателите да сигнализират на "софийските трапери" и ги насочат в безопасната зона. Лаят на кучетата ту настървено се засилваше, ту се смесваше с поредица от изстрели!
Подгонените животни, някои от които явно бяха ранени прошумяваха с див ужас и Генчо знаеше, че бягат до последен дъх, докато се усетят в безопасност. Имало е случаи, когато войниците да намират умрели глигани и сръндаци в полуразложен вид или оглозгани от чакали и свободно скитащи кучета. Всичко това знаеха и надзирателите в Ормана, но не всякога успяваха да открият овреме ранените животни, които умираха от раните си.
Зоната на ракетния полигон бе осеяна с окопи, командни наблюдателни траншеи и всичко каквото може да измисли един командир за прикритие на личния състав, което беше част от камуфлирани позиции и укрепления!
Целта и цената на оцеляването бе ракетите да бъдат изстреляни и машините да заемат нови безопасни позиции за нова стрелба! Такава беше тактиката на съвременния бой: да се нанесат максимални поражения на противника с минимални загуби от наша страна!
След като ловуването приключи лейтенант Генчо Турсунов получи сигнал за "отбой" и сега започна неговата "ловна експедиция" да провери има ли убити и ранени животни в зоната за охрана. Първо провери войниците, които бяха налице! Второ лейтенант Турсунов откри един ранен глиган и се наложи да го доубие с два куршума от пистолета си, тъй като ранен глиган е по-опасен и от доберман...
Следва продължение
© Стойчо Станев Всички права запазени