Улегна Големио бел мъж с времето, минаха лудите години и спомените за старите му грехове един по един започнаха все по-често да го навестяват. Да, днес той бе успял и богат, но на каква цена?
И той започна да превърта лентата в главата си. Спомни си за Мъдрия жълт мъж, когото с коварство използваше столетия наред. Е, чат-пат и с малко кютек, но пък добре си живееше в дрехи от коприна и чехли от тигърска кожа...
После в спомените му намина и Гордият червен мъж - и него бастиса - взе му земята, стадата, унищожи го почти и физически, но... и това не бе най-черната му болка...
И тогава на вратата на спомените му почука (за кой ли път) и Бедният черен мъж. А точно него не искаше в никакъв случай там! Но... имаше ли избор в случая?...
Той бе най-трагичната жертва по неговия кървав път, към властта, славата и материалното богатство. Не стига, че му взе всичко, изби огромна част от племето му, но накрая взе, че и го впрегна в ралото, нареди го по-ниско от домашните животни, и го застави да раб ...