Красота
Вървя си по улицата. Пред мен – красива жена. В прекрасна къса рокричка, която не толкова скрива, колкото подсказва. Чудесни музикални токчета, пеещи като ксилофон. Веeща се руса коса като облак около новата Афродита…
И – сама…
Без типичната грозна приятелка. Без наглия мъж, режещ всички погледи към собствеността му. Без компанията, подсказваща, че ще трябва много инати и злоби да преодолееш, докато капнал допълзиш до заетото й сърце…
И то – заключено. Макар обикновено сърцето на жената да е като апартамент на свободен наем – пренаселено. Често дори със скелети, трупове и видения…
Настигам я.
Поглеждам я.
Тя ме прострелва с поглед.
Красив поглед на жадна душа сред пустинята.
Отвръщам като зов на самотен извор в единствения оазис.
Тръгваме заедно.
Пристигаме нейде. Влизаме някъде. Събличаме се ясно защо…
Оставам вкаменен.
Защо й трябваше да се съблича? Защо уби красотата? Защо уби апетита и страстта ми?
Защо забравих, че истината е гола…
И рядко е хубава…
Дано пак я срещна – облечена, лееща се като песен, красива… Отдалеч…
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Мариана, Красе!
Границата понякога прелива. -
Тънка е границата между красотата и голата истина.
-
Благодаря, Надя!
Истина е - лична истина. Щото другите не я виждат. -
А представи си, ако е с фередже, сенсей. Само две очи и въображение...И пак е истина...
-
точно това ми се въртеше в главата, за това го доизкусурих с въображението!
-
Нали помниш: "Аз толкова не мога да изпия..."
-
има си и стимуланти и за въображението!
На 1-ва среща:
тя:
- само ще пием ли или и ще се харесваме, да знам колко да пия?
той:
- пий колкото ти се пие, аз и без това не мога чак толкова да изпия! -
Благодаря, Пепи!
Абе, понякога трябва маса въображение... -
Истинската красота е във въображението!
-
Избиват, за съжаление...
А после става:
Защо ме остави да чакам на плажа
и сълзи да роня като прокажена!?
🤔😁 -
Благодаря, Ирина!
И още колко работи се виждат при голота.. Физическа, душевна, познавателна. -
Ах! Фантазията е една вечна пролет! Какъв грях, да я попари с тази бърза голота!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Никога не бе виждал по-стара и уродлива жена.
- Вие сте Истината?!
Сбръчканата старица кимна тържествено.
- Е, кажете какво трябва да кажа на света? Какво послание да предам?
Старицата се изплю в огъня и отвърна:
- Кажи им, че съм млада и красива!"
Това е един кратък разказ за, който се сетих, четейки твоя, макар че ти си го казал в друг контекс. Много картинно и ярко си го обрисувал. Поздрави.