Обикновено морските души са белязани с тежки съдби. Често синьото посича корените ни или пък всеки прилив увенчава семействата ни с допълнителна разруха. Живеем като в паралел. На някакви и никакви обстоятелства. Често крещим срещу морето, разсипвайки по горещия пясък последните си ноти глас. Не знам как, но винаги се изправяме и продължаваме. Понякога със скъсани коси. Понякога с пресъхнали води на очите. Не искам да питаш за моята история. Достатъчно е да помълчиш в погледа ми, ако...
Поредна вечер. Градът ухае на евтини грехове, необуздани страсти и същите познати парфюми. Душите отново пълзят по осветените булеварди, сякаш забравили за болките на борещото им се вляво. Всичко се е насочило към бързия успех, мимолетното удоволствие, а после се събужда с познатия коктейл от разочарования и празнота.
Напоследък се връщам на едно и също място. Обожавам да паля от карамелените си пурети, докато хапливи женски очи разсъждават кой съм и какво ме е счупило дотолкова, че да се надсмивам над ...