Адвокатът влезе в офиса в осем сутринта. Момичето на рецепцията се изненада – шефът никога не идваше толкова рано.
– Двойно кафе, моля! – каза и се забърза по стълбите вместо да използва асансьора.
Тя се стресна. Отиде в кухнята и пусна машината. Тъкмо мислеше да направи кафе за себе си. Какво ли е станало? Не го беше виждала такъв – брадясал, гневен и мрачен. Дано не фалира тая фирма, като другите. Къде ще си търси работа? Тук плащат поне редовно.
Докато правеше кафето, чу, че входната врата се отваря. Значи и някой друг е решил да дойде съвсем рано на работа. Какво става днес? Преди осем и половина в кантората нямаше никого освен нея и чистачките. Спря машината и видя през отворената врата, че асистентката на адвоката отупва мантото си в антрето.
– Навън ръми! Идва пролетта! – беше в чудесно настроение.
– По-тихо! Шефът е гневен и е горе. Правя му кафе.
– Но нали това правя аз? В кабинета кафе-машината е по-хубава. Да не е станало нещо?
– Не зная. Виж, аз по-добре да му го занеса.
– ...