Банковият касиер най-после се реши да отиде на зъболекар. Към обяд зъбоболът му стана нетърпим. Започна да се разсейва, бузата му се наду като балон, а усмивката към клиентите беше недотам свежа и вече наподобяваше мазната гротескна гримаса на изнудвач. Заплашваше го реална опасност да направи фатална грешка и да загуби хубавата си работа.
Касиерът се измъкна от банката и забърза към зъболекарската машинка като пътьом се молеше да бъде приет веднага.
Щом стъпи в чакалнята, установи че молбите му не са били чути. В крайчеца на кожения диван седеше едно дребно сбръчкано старче, а в зъболекарския кабинет имаше пациент и от там се разнасяше звукът на зъболекарската машинка, наподобяващ соло на Джими Хендрикс.
Касиерът седна на другия край на дивана. Опита да отклони вниманието си от болката чрез списанията, небрежно разхвърляни върху стъклена масичка отпред. Но списанията бяха тъпи и с нищо не помогнаха. Той се обърна към старчето. То си седеше най-безгрижно и даже тихо си свирукаше с уста ...