Тази сутрин доктор Асланов се събуди с някакво смутно чувство. Един сън сънува, ум да ти зайде! Чувстваше се като урочасан от циганска вещерица! Плисна надве натри лицето си с вода, колкото да прогледне, и веднага зарови нос в съновниците. От съображения за сигурност няма да раздиплим този сън, за да не внесем смут в душите ви и после да берете ядове. Но беше някакъв шашав сън, на който не откри тълкуване. Само че животът продължаваше и нямаше как да не отвлече задника си поликлиниката, където го очакваха неговите вечно болни подопечни, избрали го за джипи. За тях се трудеше денонощно, за тях четеше новости в медицината, лекуваше ги самоотвержено и те вместо да идват с благодарности, идваха с нови болежки, като че Асланов беше факир!
Денят си започна обичайно. Мара кихала, ама някак си с друг звук. Не било на добро! От дроба и идвало. От долната му част. А до сега кихавицата й била в друга тоналност! Това не й пречеше да търчи като подкована кобила из пазарите.
- Маро, па спри се малко ...