Тази сутрин доктор Асланов се събуди с някакво смутно чувство. Един сън сънува, ум да ти зайде! Чувстваше се като урочасан от циганска вещерица! Плисна надве натри лицето си с вода, колкото да прогледне, и веднага зарови нос в съновниците. От съображения за сигурност няма да раздиплим този сън, за да не внесем смут в душите ви и после да берете ядове. Но беше някакъв шашав сън, на който не откри тълкуване. Само че животът продължаваше и нямаше как да не отвлече задника си поликлиниката, където го очакваха неговите вечно болни подопечни, избрали го за джипи. За тях се трудеше денонощно, за тях четеше новости в медицината, лекуваше ги самоотвержено и те вместо да идват с благодарности, идваха с нови болежки, като че Асланов беше факир!

Денят си започна обичайно. Мара кихала, ама някак си с друг звук. Не било на добро! От дроба и идвало. От долната му част. А до сега кихавицата й била в друга тоналност! Това не й пречеше да търчи като подкована кобила из пазарите.

- Маро, па спри се малко! – даде наставления д-р Асланов и я скастри незлобливо: - Бацили разнасяш, вируси! Я си представи как цял пазар се разкиха като теб? С долната част на дроба и в друга тоналност? За теб чай няма ли? Скарана ли си с компресите? Греяна ракия не обичаш ли? Ама на, хапове ти се пият! После ние виновни, че с антибиотици сме ви разрушили организмите!

-Ех, докторе! Ми притесних се! Сама жена, като се гътна, та се разболея, а ако умра…боже опази, кой ще се грижи за мен…

От тук нататък разговорът се оттече из житейските неволи на Мара, на които няма да се спираме, защото бяха разнообразни и всеобхватни. След нея на раздумка мина Симо, Пецата, баба Лалка и една, която май беше сбъркала кабинета, ама като видяла колко усмихнати излизат от вратата, решила да види кой е тоя доктор, та да го смени с нейния. Тоя, нейния де, бил някакъв сериозен, дума не давал да се издума за нещо друго, освен да му охкат и да стенат от болка. Видел ли ведра физиономия, пъдел ги. Произнесе няколко заклеймяващи слова спрямо особата му и попита дали може да я впише в пациентската си листа.

- Може, - рече и Асланов,- ама ще почакаш до декември - и жената си тръгна с щастливо изражение на излекуван пациент.

- Май свършиха? – вежливо попита докторът прикрепената към него сестра Зюмбюла, която аха и да потвърди казаното, когато вратата се отвори и в кабинета се намърда издокаран циганин с тридесет и два каратова усмивка! Косата му беше пригладена с гел, златна верижка се подаваше из под яркочервената риза, а дънките блестяха от чистота, при това изгладени с ръб! Зад него се подаваха още две усмихнати физиономии, в чиито ръце се виждаха музикални инструменти.

-А!!! А!!! А!!! А да те видим най-после! – червената риза разпери ръце, на лицето му се изписа вселенска радост и зае поза „ скачай в прегръдката ми”. – Нали ти си Асланов? Джипито на Бегония? Бегония, бе! Не се ли сещаш? Бегония Мусова! Щерката!

- Аз съм…имам такава пациентка. Като те гледам, не си дошъл да ме водиш при нея, защото е зле… Нищо не разбирам!!!

- Е как!!! Бегония все за джипито говори. Джипито така каза, джипито онака каза, джипито не дава, джипито поръча…все за теб говори! Усъмних се значи аз и се сетих! Щом така те тачи, и казва, че си джипи, значи си ни рода!!! Нали ние циганите сме джипсита? И наща Бегония, понеже не блести с умствени способности, ти казва джипито! Вика, джипито ми е лекар! Каквото каже той! Всичко знае! И те слуша! Асланов си бил! Ми да! На бай Асан калайджията внучето! Ей, изучил си се, издигнал си се! Бяла престилка! Слушалки!!!

Доктор Асланов зае стратегическа поза, в смисъл, с гръб, плътно до стената и бюро пред гърдите.

- Та! – продължи тридесет и две каратовата усмивка – Дошъл съм да те водя на гости! Най-после у наща рода да има учен човек! Доктор! Няма мърдане, хей! Жената е приготвила петел! Баклава има, баници, сарми, салати, уиски, ракии, бири, суджуци, какво душа ти иска! Не може да не те уважим, братчед!!! Идваш с нас! Ей я, и музиката съм довел, да те посрещнем както си подобава!

Червената риза, която носеше името Муса, се обърна към музикантите и даде знак за туш! Доктор Асланов скокна от мястото си и се озова до Муса.

- Не!!!! Само не туш! Това е поликлиника! Не мога да дойда! Имам още работа със сестрата!

- О!!! Имаш и сестра!!! И тя учена!!! Вземаме и нея! Ядене има за цялата махала! Идвате, иначе ще има туш! – Муса пак вдигна ръка.

Доктор Асланов набързо си събра нещата, облече якето, хвана сестрата за ръка и тръгна след депутацията. Само и само да няма туш!

А в махалата цареше небивало оживление. Родата на Муса се беше стегнала като за сватба! От пиле мляко! От овца – агне! Пиршество за сетивата! На човек му идеше да седне, па да не стане ако може три дни.

Бегония писна радостно и се хвърли към доктора. След нея се навърви цялата многобройна рода. Прегръщаха го, тупаха го по гърба, кичеха го с цветя и се радваха на роднината! Учен! Доктор! Ще ги лекува!

Настаниха го на най-личното място! Музикантите се наредиха около него и кларнета писна! Подир него гръмна тромпето, флигорната писна, думна барабана, цигулка заприглася, акордеон се включи…Жените завъртяха гюбеците, около задниците им дрънчаха от ония украшения, на които не се знаеше името. След тях разтресоха задници и мъжете, скочиха и децата. Кючека стана всенароден или по-скоро все цигански! Махленски! Голям кючек!

Муса скочи на стола и даде знак за тишина:

- Да почетем нашия човек с песен, музика и кючек! Да го срещнем както подобава! Да живей докторът, джипсито Асанов!

- Асланов, Асланов! – поправи го докторът.

- Е, така де! Ама дядо ти се казваше Асан! Значи си Асанов! Знаем го него! Беше калайджия! Специалист!!!

- Дядо ми беше чиновник… - реши да внесе пояснение в родовата хроника докторът, но кой ли го слушаше!

- И баба ти Теменужка знаем! Беше врачка!

- Баба се казваше …

- Как ще да се е казвала! Ние Теменужка и Асан си ги знаем! Да живей!!!

Музиката засвири, народа запя, телосложенията им се люшнаха в кючеци. Докторът и сестра Зюмбюла заседнаха над чиниите. Между впрочем, за Зюмбюла не се състоя обсъждане. Тя се приемаше като сестра на доктора и за уважението си вървяха в комплект. Все пак, по едно време тя успя да се измъкне, още повече, че имаше семейство и нямаше как да се оправдава, че е попаднала на роднинска сбирка в циганската махала.

Докторът обаче остана… Не три, а четири дни продължи честването, радостта и посрещане на светлата му личност.

На петия ден Муса вече го целуваше като роден син и се кълнеше, че даже го обича повече от роден! Щото Асанчо, така го кръстиха, беше учен! Доктор! Били да му направят кабинет в махалата! Що да бъхтят чак до центъра, където беше поликлиниката, като можеше и тук да си ги лекува! Колко му е! Родата музиканти, заможни! Ще помогнат и други! Ще му обзаведат кабинет за чудо и приказ! Други доктори можело да влизат там, само за да му завиждат на подредбата и апаратурата!

След още няколко дни съпротивата на Асланов беше окончателно сломена. После Муса му довел цял отбор неомъжени млади циганки и ги подредил в една редица.

- Асанчо, избирай брат, избирай повече от роден сине! За теб без пари! Няма да я купуваш!!! И чеиз ще ти донесат! Коя искаш, твоя жена ще е!

Разправят, че Асланов се подвоумил малко, но накрая си харесал една белолика, чернокоса и синеока мома. Истинска Есмералда! Като зестра получил и добре обзаведен лекарски кабинет! Плюс нов Мерцедес и обещание за линейка.

След тази случка докторът дълго време се сещаше за онзи сън! Брей, това ли значело, дивеше се той и гушваше наедрелия корем на Есмералда. После се качваше на Мерцедеса и отиваше в модерния лекарски кабинет, където по цял ден посрещаше многобройните си „роднини”. Леле, какъв сън!!! После иди и разправяй, че не предсказвали!