4 min reading
След като свърши лятото, с жена ми решихме да отидем на море.
По-евтино е. Взехме влака и отпрашихме на юг. С малко пари, малко дрехи и малко очаквания бяхме по-весели и щастливи от всички онези, другите с повече пари, повече дрехи и повече очаквания.
Влакът аварира по пътя и виснахме да чакаме на някаква странна гара. Гарата беше странна, защото на пейките пред сградата ѝ лежаха чудновати хора – пияни, отчаяни, проскубани, с овехтели и мръсни балтони въпреки слънчевото време. Лятото беше свършило, но топлото още не си беше отишло. Не и за тези гарови плашила – те очевидно си носеха всичките дрехи на гърба, за да не им ги открадне някой или защото тялото беше единственият им гардероб.
Жена ми гледа състрадателно и съобщава:
– Ще сляза да им дам някой лев.
– Ти луда ли си? – възразявам. – Нито ги знаеш, нито ги познаваш. Може да са пияни.
– И вероятно са пияни – съгласява се тя и си оправя тоалета, като пипа с връхчетата на пръстите краищата на красивата си рокля. Така прави винаги пред ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up