9 min reading
Мама ме събуди с парче пай и чаша горещ шоколад. “Хайде, Джон, ставай! Да видим какво има под елхата, а?” Мигновено скочих и се отправих към долния етаж на малката уютна къщурка в Лонг Айлънд, още по пижама и сънен. Дядо Коледа очевидно се бе справил с курабийките и млякото, които му бях оставил на масата, заедно с инструкции какво да ми остави под елхата. Тя беше много красива – цялата окичена с играчки, лампички, гирлянди и сладки, а на върха се беше поместило ангелче, държащо Витлеемската звезда.
Радост заливаше детската ми душа, тръпнещ в очакване да разкъсам безмилостно опаковъчната хартия и да достигна до подаръка ми. Радост се усещаше и в сърцата на родителите ми, очевидно доволни от себе си. Те все още не знаеха, че знам.
Картината се промени. Мама и татко се караха. Баща ми беше подивял и викаше, а мама плачеше, закрила лице в шепите си. Опитвах се да не слушам, но крясъците бяха много силни. Те сякаш изобщо не ме забелязваха, бяха напълно погълнати от кавгата.
Далечният писък ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up