Мама ме събуди с парче пай и чаша горещ шоколад. “Хайде, Джон, ставай! Да видим какво има под елхата, а?” Мигновено скочих и се отправих към долния етаж на малката уютна къщурка в Лонг Айлънд, още по пижама и сънен. Дядо Коледа очевидно се бе справил с курабийките и млякото, които му бях оставил на масата, заедно с инструкции какво да ми остави под елхата. Тя беше много красива – цялата окичена с играчки, лампички, гирлянди и сладки, а на върха се беше поместило ангелче, държащо Витлеемската звезда.
Радост заливаше детската ми душа, тръпнещ в очакване да разкъсам безмилостно опаковъчната хартия и да достигна до подаръка ми. Радост се усещаше и в сърцата на родителите ми, очевидно доволни от себе си. Те все още не знаеха, че знам.
Картината се промени. Мама и татко се караха. Баща ми беше подивял и викаше, а мама плачеше, закрила лице в шепите си. Опитвах се да не слушам, но крясъците бяха много силни. Те сякаш изобщо не ме забелязваха, бяха напълно погълнати от кавгата.
Далечният писък ...