Днес ми е много, ама много натоварено. То не е спряло от месеци, но тази седмица съвсем съм го закъсала. Нямам време да се логвам и само надничам за отмора тук и там в сайта през кратките почивките. Имам нужда от смях и умишлено отивам при Светланка (Лажова). Чета и се хиля на глас сама срещу монитора. После продължавам нататък. Спирам при Феичка (Вилдан) и препрочитам какво е написала за Водолейките: "... непредсказуемата Водолейка винаги държи в шах мъжа." Размишлявам почти на глас, "Леле, сестро, леле!... Ако знаеш защо го държи, като изхождам от себе си?!..." Размишлявам и някак закономерно започвам мислено да разлиствам последния любовен хороскоп на Водолея. За момент се отплесвам от "разлистването" и погледът ми попада на въпроса: „Колко прави две плюс две?" и отговорът на Водолейката: „Безкрайност...". Тук подскачам. Аааааа, не! Може и друго да значи...
И тъкмо да се изокам защо точно не съм съгласна с безкрайността, решавам да започна от по-далече. А по-далечните разговори вина ...