Напоследък Симеон Бързаков се промени до неузнаваемост. В главата му се въртеше грамаден камертон, на който тона ла чукаше върху клавишите на нервната му тъкан. Дойде времето, когато се чувстваше напълно самотен. С жена си имаха непрекъснато разминавания по отношение на интелект и мироглед. Това бавно нарушаваше вътрешното му равновесие.
Тази ведра утрин, когато всичко кипеше наоколо, той безизрасно стоеше пред отворения прозорец и вдишваше наситения с бензинови изпарения въздух. До слуха му стигаха думите като "дол... тяхната... сган... мръсна и други подобни. Нима бяха преодолели оная болест, която хората наричаха страх! Тя обикаляше като просекиня страната и молеше за милост: "Смили се, човече! Казвай на глас болката си! Не мами ближния си! Проявявай милосърдие към него!
Пред очите му изплува образа на неговия племенник, който с приятели напусна страната, т.е. прие чуждо поданство. Симеон скоро получи писмо от Канада, че се чувствал добре, но тъгувал за България.
"Скъпи ми племенник ...