Глава 13
Ръката на Виктория все още държеше моята, когато се осъзнах от видението. Сивите й очи се впиваха в моите, а тревогата й бе очевидна.
-Какво стана? – попита тя.
Е ето, че знаех какво ще направи Лидерът. Но това с какво ми помагаше в ситуацията? Експлозиви на Аспаруховия мост във Варна, взривени по залез слънце. Когато толкова много хора се прибираха от работа.
­Как можехме да спрем това? Сега часът бе едва 1:00 на обяд и до залез слънце имаше доста време, но ние бяхме само на 2 часа път от София. Нямаше да пристигнем навреме, дори за да се опитаме да обезвредим експлозивите.
Виктория разбра по изражението ми, че видението не ни даваше особено предимство.
-Кажи ми – каза тя твърдо – няма значение, просто ми кажи.
Въздъхнах.
-Той е поставил експлозиви някъде по Аспаруховия мост. Ще го събори.
Тя пребледня.
-Кога? – бе неотменният въпрос.
-По залез слънце. ...