Глава 3
8 часа по-късно
-Не знам защо точно аз. Но не за първи път го сънувам – заговорих с увереният си глас, докато онзи пистолет така заплашително се впиваше в черепа ми. Той не предизвикваше страх у мен, тъй като аз бях бесен. Бесен. – сънувам трагедии като тази в София Тауър.
Премълчах, че забравях всеки един сън, веднага след като се събудех и си спомнях за него чак когато трагедията вече се беше случила. Бях напълно сигурен, че мога да се науча да ги запомням или записвам. Стоях тук, изправен пред пет човека, за които само бях чувал и говорех с тон, сякаш можех да ги ръководя. А всъщност аз им се молех.
Имах нуждата да се присъединя към тяхната бунтовническа група. Името им беше „Червената змия” и досега всички вярвахме, че те са опасни анонимни анархисти, които извършваха нападения по политически фигури, хакерстваха за конфиденциална информация и всяваха смут с анонимни изказвания. Те искаха всичко в страната да се преобърне и целият ред да бъде пресъздаден наново.
Според слухо ...