Най - накрая се реших. Тракнах капака на лаптопа,и...заминавам на море. Стига само съм гледал оферти и съблазнителни предложения по Интернета.
По-отворените колеги ме съветват '' Внимавай,морето не е до колене ''.
А други подмятат '' Е, там мацки,мацки, като рибата, бъркаш във водата и хванеш някоя ''.
Старите ''морски''вълци възкликваха '' Ауу морето,...чужденки,... от 20 години не съм стъпвал там.''
Дните от кратката почивка се изнизаха неусетно. Какво да разказвам на колегите от работата, че в морето
има много вода и няма риба. Цацата уж дребна, а и тя поскъпнала. С коя да се сваляш на плажа. Свалячът легнал до нея и ревниво наблюдава какво прави, къде гледа, имаш ли кураж да я заговориш.
Плжът огласен от рев на деца с издърпани уши или свирките на спасителите.
Двама бабанки смешно крачат по пясъка в униформа напомняща австралийски плажни полицаи.
Понечих да влезна в морето, спасител дотърча веднага
- Господине вън,не виждаш ли червен флаг - гневно рече той и посочи към някакъв ветр ...