Най - накрая се реших. Тракнах капака на лаптопа,и...заминавам на море. Стига  само съм гледал оферти и съблазнителни предложения по Интернета.

По-отворените колеги ме съветват '' Внимавай,морето не е до колене ''.

А други подмятат  '' Е, там мацки,мацки, като рибата, бъркаш във водата и хванеш някоя ''.

Старите ''морски''вълци възкликваха '' Ауу морето,...чужденки,... от 20 години  не съм стъпвал там.''

                    Дните от кратката почивка се изнизаха неусетно. Какво да разказвам на колегите  от работата, че в морето

има много вода и няма риба. Цацата уж дребна, а и тя поскъпнала. С коя да се сваляш на плажа. Свалячът легнал до нея и ревниво наблюдава какво прави, къде гледа, имаш ли кураж да я заговориш.

Плжът огласен  от рев на деца с издърпани уши или свирките на спасителите.

Двама бабанки смешно крачат по пясъка в униформа напомняща австралийски плажни полицаи.

Понечих да влезна в морето, спасител дотърча веднага

- Господине вън,не виждаш ли червен флаг - гневно рече той и посочи към някакъв ветреещ се парцал на вишката .

- Извинявам се, недовиждам малко цветовете - оправдах се

- Червен е - натъртено повтори момчето.

Тръгнах да се разхождам по брега. Без малко да ме залеят с вряла вода от казана, ония царевицопродавачите.

Полегнах на шезлонга си, нали влиза в пакетната цена. До мен една лелка с прическа като за прием, обясняваше на друга накаква тънкост за домашна лютеница.

Чичака от другата ми страна, бъркаше в хладилна чанта, вади малко кентче биричка, пие я на един дъх, все едно я излива в къртичина,...после шумно се оригне няколко пъти.

Хайде днес ще мина и без плаж, ще убия малко време в барчето на кафенце и си тръгвам, чантата ме чака в колата.

По пътя ще измисля някаква история, нее, приключение за пред колегите. Нали всеки следотпускар дава  ''пресконференция'', отчет един вид.

- Сигурно господинът скучае

Извади ме от размисъл дамско гласче

- Може ли...

Погледнах вяло, нежна  ,млада госпожица пред мен, с приятен бронзов загар. Вързала краищата на ризката си на възел над пъпчето. Под късите бели панталонки, отново бронзов загар на дългите крака.

- Приемам го като съгласие - засмя се тя - То навсякъде пълно, а уж дошли  на плаж, на въздух и вода

И се настани на свободния стол.

Е, какво да й кажа '' О, съжалявам, аз вече платих, а и жена ми ме чака в колата ''. Велокодушно с жест посочих вече заетия стол и се усмихнах подкупващо.

Досмеша ме. Нали е море, ами ако е до коляно, пък и тя изглежда добре.

Със заучени движения отмята кичурчета коса, уж случайно паднала по лицето й.

Поръчахме на сервитьорката.

- Бих искала сок от касис с две бучки лед и газирана вода 

- А за мен, кафе и минерална вода. Дайте и две парчета тортички, нямате нищо против , нали госпожице.

Засмях се, ами така де, отпусни таз душа селска, на море съм.

- Може ли да ви попитам, здравият загар на тялото ви от нашето Черноморие ли е

Тя ме изгледа недоумяващо

- Не, не познахте, от гръцкото Черноморие е, от остров Лезбос, върнах се преди дни...

- О, удивително, вероятно има прекрасни пясъчни плажове - попитах ей така

- Даа, страхотни са, докъдето ти видят очи пясък, фин пясък. И масички и столове във водата, можеш да си пийнеш и си във водата.

Усмихнах се, кога ли са раздробили камънаците в Метилини, та е станал фин пясъка

- Чудя се друго - продължи тя - Ние си го знаем Лезбос, а взели та го прекръстили

И облиза похотливо устничките си. Направих се на ни видял, ни разбрал.

Скачахме  от тема на тема за посетени места или екзотични дестинации.

- А какво ще кажете за наклонената кула, защо Айфел я постоил така и то в Лувъра - провакативно ме попита

- О, това е като кенгурата в Перу - засмях се, мислейки го за закачка

- Е то в Перу, в този пясък какво друго да има - равнодушно попита тя

- Ами то и в Аляска ги има, нали имат торби и там си топлят малките - пошегувах се отново

- Е, чак там не съм ходила, сигурно е доста топло, щом казват че се топяли ледниците...

Ледът в чашата касис се бе разстопил. Тя веднъж го опита и направи гримаса.

- Не ви харесва касиса ли - попитах насмешливо

- Отвратителен е.

- Ами защо го поръча, не знаеш ли

- Не , просто исках да го опитам. Уж всеки пиел сок от касис, било модерно, а аз не съм опитвала - оправда се тя

- Права сте, всичко трябва да се опита

Тя поклати неопределено глава за ''да'' или ''не'' така и не разбрах.

Стана ми повече от весело, баба ми знае по-добре географията, обиколила е полувин свят с екскурзии, и после ни разказваше, показваше снимки, картички. А, това момиче даже не си е направило труда да прочете.

Както се казва за хубава жена и малка сметка всеки се натиска. Разплатих се, оставих стотинките като бакшиш за сервитьорката. Нали днес ми е последен ден на морето.

- Господине, обичате ли дискотеките - попита тя

- Ами кой млад човек не ги обича

- Искате ли довечера да идем в '' Ескейп'', да се позабавляваме и в движение    ще решим за после...

- Би било добре - смотулевих

- В  19 да се чакаме пред дискотеката, става ли - предложи тя

- Разбира се

- Ще ме извините ли, забравих, имам един ангажимент. До довечера. Извинете ме - усмихна се тя подкупващо

Гледах я в гръб. Поклащаше дългите си бедра, нежният бриз разпиляваше косите й по раменете.

                Имах време за още едно ободряващо кафе, пийвам и потеглям.

Сервитьорката донесе поръчката

- Момент, да ви платя, че днес много емоции ми се насъбраха.

Сервитьорката само се поусмихна, не беше ли малко ехидно.

Поогледах се из залата, мъже, момичета, кълба тютюнев дим.

От някъде се появи момиче с лек загар. Чевръсто се запровира около масите, как ме е забелязала.

Поразклатих  кафето си и глътнах последната глътка. Закъсня маце.

Станах и прибрах стола към масата. Погледите ни за секунда  се срещнаха, но напразно.

                Оттегчено погледнах часовника си. Време ми е. Имам 4 часа нормално шофиране в трафика.

                Огледах се като крадец, отключих колата, запалих и бавничко необезпокояван от никого напуснах паркинга.