Nov 5, 2023, 4:44 PM
Любов
Multi-part work
-
327 6 6Prose
-
726 5 4Prose
6 min reading
Не харесвам големия град. Имам усещането, че е една лъскава тоалетна, криеща под блясъка реалната си същност. Вървя по улицата и минавам край витрини, показващи камари от ненужни, но примамливи стоки. Видях я в един безистен. Мъничка, седнала върху кашон, като котенце изгонено от дома. Стискаше нещо в ръчичката си и сякаш не я интересуваше този свят. Пристъпих към нея.
- Какво правиш тук, мъниче?
Вдигна рошавата си главичка и се притисна в ъгъла. В очите и блестеше страхът.
- Спокойно, нищо няма да ти направя. Гладна ли си?
Поклати отрицателно глава. Видях тъничките ръце и бледото лице.
- Стой тук, ще отида до пицарията отсреща.
Върнах се с парче пица, чаша топло мляко и едно кексче. Подадох пицата се наведох да оставя другите неща. Тя сви крачета от страх да не я докосна.
- Яж, аз ще седна в другия ъгъл, за да не се страхуваш.
Бях забравил, какво е да си гладен. За минута изгълта всичко. Сега очите и бяха по-спокойни.
- Как се казваш?
- Любов.
- Добре, Любов, защо си самичка тук? ...
- Какво правиш тук, мъниче?
Вдигна рошавата си главичка и се притисна в ъгъла. В очите и блестеше страхът.
- Спокойно, нищо няма да ти направя. Гладна ли си?
Поклати отрицателно глава. Видях тъничките ръце и бледото лице.
- Стой тук, ще отида до пицарията отсреща.
Върнах се с парче пица, чаша топло мляко и едно кексче. Подадох пицата се наведох да оставя другите неща. Тя сви крачета от страх да не я докосна.
- Яж, аз ще седна в другия ъгъл, за да не се страхуваш.
Бях забравил, какво е да си гладен. За минута изгълта всичко. Сега очите и бяха по-спокойни.
- Как се казваш?
- Любов.
- Добре, Любов, защо си самичка тук? ...
© Гедеон All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
