Мадам Зима току-що си беше направила от вълшебния бял чай от изсушени снежинки - скъп подарък от Сибирската Зима, нейна стара приятелка. Бяха се засекли, случайно, на поредното модно ревю за зимна колекция, включваща палта предимно от полярни лисици, та тогава Сибирячката ú го подари и ú сподели, че белият чай е много силен антиоксидант и действал като еликсир за вечна младост. Оттогава, този чай стана любимият на нашата Мадам Зима. Едва беше отпила глътка от вълшебното питие, към което се беше пристрастила напоследък, когато някой звънна на външната врата. Беше пощальонът, който срещу подпис ú връчи огромен бял плик. В него имаше покана за поредната среща на Гилдията на Четирите Сезона – Зима, Пролет, Лято и Есен. Сезоните бяха обединени в Гилдия и всяка година, обикновено в края на май, се събираха на среща в едно тузарско заведение „Четирите сезона”. Мадам Зима не обърна, в началото, внимание на поканата. Предполагаше се вечният дневен ред – избор на нов Председател на Гилдията, (ес ...