5 min reading
Виола приюти Мария с нейното малко момченце Мартин през ноември, когато светулките я поведоха към брега над езерото...
Младата жена щеше да се хвърли в пропастта с детенцето си, нямаше подкрепа, бащата на Мартин ги беше оставил...
Виола беше вещица, помагаше на хората, баеше, разваляше магии, общуваше с природата, с дърветата, с всички божии създания.
Прие Мария в дома си, живееше сама с персийската си котка Минош. Младата жена помагаше на вещата да подготвя билки за човешките болки, учеше се и на други неща, стига Виола да прецени, че може да я научи...
Един ден вещицата попита Мария:
-Знаеш ли, отдавана искам да ти кажа, че около теб има негативна енергия, намеса има и раздялата ти с бащата на Мартин не е случайна. Ако ми позволиш ще видя какво може да се направи, че да се премахне магията, защото не е добре за теб и детето... Баща му е далеч, но програмата работи... Има опасност да се отрази на здравето ти.
-Разрешавам, да, сигурна съм, че има нещо такова, той се промени изведнъж... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up