Виола приюти Мария с нейното малко момченце Мартин през ноември, когато светулките я поведоха към брега над езерото... 

Младата жена щеше да се хвърли в пропастта с детенцето си, нямаше подкрепа, бащата на Мартин ги беше оставил... 

Виола беше вещица, помагаше на хората, баеше, разваляше магии, общуваше с природата, с дърветата, с всички божии създания. 

Прие Мария в дома си, живееше сама с персийската си котка Минош. Младата жена помагаше на вещата да подготвя билки за човешките болки, учеше се и на други неща, стига Виола да прецени, че може да я научи... 

Един ден вещицата попита Мария:

-Знаеш ли, отдавана искам да ти кажа, че около теб има негативна енергия, намеса има и раздялата ти с бащата на Мартин не е случайна. Ако ми позволиш ще видя какво може да се направи, че да се премахне магията, защото не е добре за теб и детето... Баща му е далеч, но програмата работи... Има опасност да се отрази на здравето ти. 

-Разрешавам, да, сигурна съм, че има нещо такова, той се промени изведнъж... От днес за утре... Както си бяхме сплотени, обичащи се, радващи се на детенце, така промяната беше коренна... Започна да се държи грубо, да ми посяга... Да ме обвинява, че детето не е от него... На приятели беше говорил за колежка... Елена Чакалова май се казваше... Как тази жена била тормозена от мъжа си, как я бил изнасилил и забременяла, а сега с малко дете на ръце и с грижи, а той, мъжа й, не спирал да я насилва... И че моят хубостник бил решен да я спаси... 

- Остави ми утре гребена си. -каза Виола... От сега виждам какво е станало, но ще съм по-сигурна след като те изчистя.

-Добре, ще ти го оставя. -отговори Мария. 

Цяла нощ Виола не спа. От първия ден на Мария при нея, тя усещаше с кожата си, четеше сигналите от аурата й... Имаше дарбата или наказанието да вижда през какво са минали хората, енергийно, без дори да подозират. 

На другия ден Мария остави гребена си и излезе с детето на пазар в града. 

Виола не се забави, започна да работи и по енергията, която носеше гребена, той пазеше в себе си един от най-силните енергийни носители, косъма, отля восък... Видя всичко... Тази Елена беше хвърлила око на мъжа на Мария, в работата си с него виждала как той говори с любов за своята жена, как й се обажда, как й носи даже чепки от красиви мушката, от саксиите в сградата... А така силно искала и тя да има точно такава любов... Не, че мъжа й не я обичал, не, не я е и изнасилвал... Това си го съчинила, за да привлече точно този мъж, трябваше да й се признае, че беше го определила много добре, знаеше че ще пробуди в него мъжкото, мъжкарското, да защитава, да закриля слабите и насилваните... 

Но не... Това не било достатъчно... Той се държал мило с нея, но не повече... Тогава Елена се свързала с жена, която преди време я беше събрала с Владимир, мъжа й, много богат, с имоти, с бизнес... 

Виола не виждаше коя е тази жена, но беше категорична, че е жена... Тя дала вода, с която да захрани момчето... И така, както първият, мъжът на Елена, бил привлечен с любовта магия, така и мъжът на Мария бил привлечен... 

-Другото го знаем...-продума Виола... Изоставил Мария, не се грижел за детето си... Не давал пари за нищо... Давал си парите на Елена... Тя все намирала начин да поиска без да иска, така да се каже... Просо се правела на жертва... Мъжът й не й давал пари, вземал й заплатата... Нямала с какво да купи продукти... 

-Ех, защо тези, които правят това не се замислят, че всичко в живота се връща... Че няма как да нарушиш свободната воля на човек и да не си заплатиш скъпо и прескъпо... 

Виола се зае веднага. Работи час, премахна злото от Мария, беше й се отразило чрез мъжа й... Рядко срещана любов имаха... Бяха като двете половинки на една ябълка. И никога този мъж нямаше да погледне друга ако не беше магията. 

Развали и върна към поръчителя, просто така става, всичко, и доброто, което правим и злото ни се връщат... 

Мария се прибра. Виола й даде да изпие една водица, дето беше наречена за нея, да я пази от злото. 

Младата жена изпи водата. Тя слушаше Виола, тази вещица я спаси, учи я, помага й... 

-Благодаря ти! Знам, че всичко сега ще бъде наред и няма опасност за мен и детето ми. - каза. Но какво ли ще стане с него... Знаеш ли, обичам го, мисля го... 

-Знам. - отговори Виола. И той те мисли. Обича те даже да ти е трудно да повярваш след случилото се... Искам да си спокойна, ще се случи най-доброто за вас. 

Така и стана... Той се обади на Мария. Искаше да вижда детето, да се съберат.... Не говореше за случилото се. Но съжаляваше. Мария усети това по гласа му, а после, като се срещнаха, го видя в очите му. 

Виола седеше на любимото си място до прозореца и галеше синята персийка, която мъркаше в скута й... Вещата знаеше, че Мария ще избере да даде втори шанс на бащата на детето си. И това беше правилното. А мъжа й вече не работеше с Елена. Уволниха го. За добро. Всичко в живота ни се случва за наше добро, дори не дотам хубавото. 

Мария се прибра с Мартин, бебето се радваше, махаше ръце и крачета, бъбреше си нещо по бебешки. Погледна към Виола и разбра, че тя вече знае за решението й. 

- Бъди щастлива, Мария, направила съм ви защита, ето, сложи си тази гривна на лявата ръка, а на мъжа ти дай този ключодържател. И знай, няма вечна защита, никой не може да спре злото завинаги. Но аз ще бъда тук, ако ти потрябвам. Силно се надявам да идваш с Мартин само за да се виждаме. - усмихна се Виола. 

- И аз - рече Мария, но искам да идвам и да продължиш да ме учиш. Искам един ден да мога сама да се справя с магията. Даже ще се радвам ако мога да помагам на други, както ти помогна на мен... 

-Ще можеш, Мария, аз няма на кого да предам знанията си. Така, че ще те чакаме с Минош. - Виола погали котката. А тя скочи и се отърка в краката на Мария. 

И персийката знаеше, Мария и магията ще се сприятелят. Защото младата жена беше пострадала, но не беше станала зла, както някои хора, претърпели лошото. А напротив, искаше да помага на други в нужда.