Виола приюти Мария с нейното малко момченце Мартин през ноември, когато светулките я поведоха към брега над езерото...
Младата жена щеше да се хвърли в пропастта с детенцето си, нямаше подкрепа, бащата на Мартин ги беше оставил...
Виола беше вещица, помагаше на хората, баеше, разваляше магии, общуваше с природата, с дърветата, с всички божии създания.
Прие Мария в дома си, живееше сама с персийската си котка Минош. Младата жена помагаше на вещата да подготвя билки за човешките болки, учеше се и на други неща, стига Виола да прецени, че може да я научи...
Един ден вещицата попита Мария:
-Знаеш ли, отдавана искам да ти кажа, че около теб има негативна енергия, намеса има и раздялата ти с бащата на Мартин не е случайна. Ако ми позволиш ще видя какво може да се направи, че да се премахне магията, защото не е добре за теб и детето... Баща му е далеч, но програмата работи... Има опасност да се отрази на здравето ти.
-Разрешавам, да, сигурна съм, че има нещо такова, той се промени изведнъж... ...