10
През миглите плахо нахлуваше светлина.
Тя се шмугваше около извитите косъмчета и се вмъкваше като крадец, щом клепачите потреперваха. После се губеше в мрака на затворените очи, също както мидата хлопваше черупките си за нея.
Кио не спеше. Беше будна. Отдавна. Сънят бе дошъл внезапно, но и внезапно си бе тръгнал. Беше същият като снощния. И като предния. И като по-предния. Все тези слънчогледи, все тези пчели, все този проклет Аро Хоукстра.
Тя чу първо тишината, сетне тихото жужене на лампите и някакво тананикане. А накрая и самата песен... hold the line...Клепачите й рязко се вдигнаха, а зениците й се забиха в тавана. Обичаше това парче. Едно време са наричали подобни песни "evergreen". Баща й имаше диск с все такива парчета, които звучаха на допотопната уредба предимно в празничен ден. Дискът бе счупен от една военна кубинка преди осем години. В счупените му части се огледаха, но само за момент, облаците и слънцето, прозиращо зад тях, и посивяха завинаги.
Кио се размърда. Беше се ...