–Допълнително нахъсване за това не ми е нужно. А и все още съм жив, Канеко, за разлика от...
–От мен ли? –обитателят на дом Иоси се усмихна. –Както казва Буда всеки ден се раждаме отново. Може и да не съм жив сега, но ще съм жив утре.
– Той казва също, че дори да се спънеш и да паднеш, не означава че си на грешния път. Много пъти се спъвах и падах, Канеко. Но пътят, който следвам не е грешен. Точно той ме доведе тук, срещна ме с теб, показа ми възможностите на ума, уникалността на пространствено - времевия континуум. И още - пътят ще ми даде вселената на едни очи, за да преобърна света наречен Атараси Секай
13
–Купи си дъвки. Стига въргаля тази клечка между зъбите.
–Гледай себе си, момиче– отвърна й Мумията. –Да разбирам ли, че си се споразумяла с него?
Кио Аойне го погледна. Слаб и изпит той дъвчеше клечката, свиваше поредната цигара от синтетичен тютюн и се сливаше идеално с тежко дишащия от изпаренията град. Близо до него в тъмните сенки стоеше Ментел, чиито слепи очи от време на вр ...