Jul 18, 2014, 9:38 AM

Миг в дъжда 

  Prose » Narratives
614 0 4
2 мин reading

Джоплин лениво слушаше ромона на потока и мърморенето на листата. Май щеше да вали дъжд. Време беше да си събира нещата и да тръгва към дома. Дъжд. И какво като вали дъжд, помисли си. Защо хората вечно тичаха да не ги намокри дъждът. Все едно не се мокреха в баните си, по реки и морета. А и един дъжд щеше да разхлади. Нека вали, помисли си тя. Няма нищо по-хубаво от дъжда. Той щеше да добави нови нотки към ромона и мърморенето. Трябваше да ги чуе, да ги приеме...

 

Мислите ù, по-скоро мечтите ù, отново заеха освободеното от природните дадености място и тя се отпусна, наслаждавайки им се. Искаше ù се да е обичана, да има онези неща, които хората с такова настървение търсеха и трупаха. Тя ги нямаше, но какво лошо, ако ги имаше. Или ако имаше  доверен любим и приятел, с който да споделят времето си, радостта и скърбите си, да се подкрепят. Другите го имаха или  си мислеха, че го имат, а тя мечтаеше най-много за това. Оставяйки мечтите ù да се реят, вдигна лице и посрещна първите капки дъжд. Каква свежест, помисли си Джоплин. Свежо като любовта…

 

Любовта в това време търпеливо я наблюдаваше между листата на храстите на няколко крачки от замечтаното момиче. Любовта искаше да отиде при нея. Да споделят миговете заедно. Отдавна ù стана навик да се приютява в храстите и да наблюдава. Дори не знаеше името на момичето, но това отнесено лице, тези замечтани очи сякаш я приканваха да бъдат заедно, да има някакъв начин да  се слеят… Любовта мечтаеше да намери душа, в която да свие гнездо и да намери топлина.

 

Съвсем измокрена, Джоплин се надигна и тръгна към дома. Преди това се огледа, за да открадне този последен жив спомен и да го отнесе със себе си. Да го приюти в безсънните си нощи. Не видя любовта, скрита в храстите. Любовта не посмя да се покаже, да я повика. Запечатала мига, Джоплин си тръгна, без дори да подозира, че е пропуснала  да види най-мечтаното от нея нещо.  Продължи умислена към дома.

 

Любовта тръгна по друг път и се зарече повече да не се крие в храстите, когато срещне точния човек.

© Ана Ненчена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Веселка!
    Благодаря за посещението и коментара.
    Поздрави от мен!
  • Оргинално и истинско! Поздрави и от мен!
  • Не любовта - ние ги объркваме нещата.
    Благодаря за посещението и пожеланията!
    Хубав ден и на теб!
  • Eх тази любов все ще обърка нещата.ХАРЕСА МИ!Лека да е нощта ти АНИ!
Random works
: ??:??