11 мин reading
Глава пета
Минчови неволи
-Минчо, Минчо-о, ставай! Нали ще ходиш до Плевен за свидетелството за съдимост, до полицията, до психото! - кака Яна опитваше да надвика мощната канонада от звуци, извиращи от гърлото му, подпряна на вратата на спалнята, предвидливо притиснала към носа си носна кърпичка. Хайде, ставай, че и аз трябва да тръгвам! Леля Нели, от Подем, се обади и ме помоли да отида при нея за три-четири дена. Ставай!
Като чу, че поне три дни ще остане сам вкъщи, Минчо скокна, по-пъргав от млада невеста, и се заби право в тоалетната. Други дни седеше на клекалото по цял час, омаян от ароматните изпарения, опитвайки да отдели всеки един техен нюанс, разпознавайки към коя храна принадлежи, но днес излезе след няма и пет минути. И само след броени секунди, умът му бе прорязан от остра, като собствената му миризма, мисъл ”Мале-е,забравих да се обърша...” , а той се миеше в банята. Но, не можа да се прежали до такава степен, че да се окъпе. Това предстоящо пътуване му напомни за едно п ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up