По ранни зори се прибирах от бурен купон. Около 6 сутринта вече бях на трамвайната спирка и нетърпеливо чаках трамвая. Освен мен, на спирката се въртяха двойка цигани - мъж и жена, една ранобудна бабичка с празни пластмасови бутилки за минерална вода и едно ченге със суров, но справедлив поглед.
По едно време, въпреки ужасното главоболие, което ме измъчваше, усетих че единият от циганите ме заглежда нахално. Отместих се зад навеса, с надежда да се скрия. Но той заобиколи и застана до мен. Гледаше ме втренчено и настойчиво. Просто ме гледаше без да обели и дума.
Зареях поглед към мрачните сиви небеса, където се скупчваха вещаещи буря облаци. Ято окъснели лястовички излетяха шумно от жиците отгоре. Едра дъждовна капка се пльосна върху челото ми.
Обзе ме натрапчивото усещане, че до мен се таи нещо много неумито. Дали не получавах начални пристъпи на параноя? Но като се озърнах, видях че циганинът доста е скъсил дистанцията. Стоеше на около метър и все така ме гледаше. Някак заговорнически ...