Сънувам го... Не всеки път, не е задължително.
Но е толкова истинско. Винаги се събуждам преди първата целувка... Колко прозаично! Знам, че и той ме сънува, сигурна съм. Не зная обаче как изглеждам в неговия сън. Дали съм красива? Гола, гротескна, ежедневна? Не зная, неговият мозък решава. А бих искала да съм като Венера. Да се раждам от мида под парещия му поглед, а косите да покриват голотата ми. А може би моят сън е и неговият сън? Нали уж душите се срещат там!?
Условности, предразсъдъци, морал... Всичко това е срещу една неизречена дума. Вероятно никой от нас никога не ще я изрече... Откраднати усмивки, впити, галещи погледи, тайно хващане за ръце. Никога нищо не казваме. Няма нужда от това. Нямаме време за опознаване. Няма възможности за срещи. В краткото време, в което се срещаме, сме длъжни да спорим един с друг, защото ни стрелкат десетки любопитни очи.
Но там в тълпата, сред хилядите хора, телата се отдават на скритите ласки. Уж неволно докосване, уж ловка прегръдка, за да пре ...