30 мая 2008 г., 10:05

Моята тайна... 

  Проза » Другие
1180 0 2
2 мин за четене
Сънувам го... Не всеки път, не е задължително.
Но е толкова истинско. Винаги се събуждам преди първата целувка... Колко прозаично! Знам, че и той ме сънува, сигурна съм. Не зная обаче как изглеждам в неговия сън. Дали съм красива? Гола, гротескна, ежедневна? Не зная, неговият мозък решава. А бих искала да съм като Венера. Да се раждам от мида под парещия му поглед, а косите да покриват голотата ми. А може би моят сън е и неговият сън? Нали уж душите се срещат там!?
Условности, предразсъдъци, морал... Всичко това е срещу една неизречена дума. Вероятно никой от нас никога не ще я изрече... Откраднати усмивки, впити, галещи погледи, тайно хващане за ръце. Никога нищо не казваме. Няма нужда от това. Нямаме време за опознаване. Няма възможности за срещи. В краткото време, в което се срещаме, сме длъжни да спорим един с друг, защото ни стрелкат десетки любопитни очи.
Но там в тълпата, сред хилядите хора, телата се отдават на скритите ласки. Уж неволно докосване, уж ловка прегръдка, за да пре ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Все права защищены

Предложения
: ??:??