ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА: МАГИЯТА НА СЪНЯ
Оставих част от екипа навън – просто за всеки случай. Може би някои от хората на Енбрайт нямаше да понесат гледката на мъртвите ервананци. Не че беше нещо особено и те не се бяха нагледали на кръв при всичкото насилие, което използваха, но чувството когато се случеше да отправиш взор към тези безжизнени изцъклени очи на място като това можеше да направи така, че кожата ти да настръхне и ужасът да те обземе. А това само увеличаваше рискът от инциденти!
“Сигурно идваха от една различна галактика, в която е имало липса на щастие! И са искали да осигурят допълнителна територия за своята популация! Искали са да се развиват!” – помислих си аз, но не дадох възможност на останалите да чуят мислите ми.
Хората на Енбрайт започнаха да плячкосват внимателно онова, което все пак беше вътре – а то не беше чак толкова малко. Макар корабът да беше дълъг над сто и петдесет метра, ние не бяхме способни да се вмъкнем в отделенията зад пилотската кабина и затова ...